[X]   

Във връзка с деня на благотворителността (19 октомври) екипа на Портмонето реши да се включи в инициативата за благотворителност. Затова обявяваме ден за безплатни консултации. Датата е 18 октомври 2013 година (петък). Консултациите ще се извършват с предварително записване. За повече информация и записване можете да се свържете с нас чрез "Контакти" в страницата на Портмонето.

Forex

История на Forex пазара

Предвид глобалния характер на обменния валутен пазар, важно е първо да проучите и да научите някои от най-важните исторически събития, свързани с валутите и обмяната на валута, преди да започнете да сключвате сделки. В този раздел  ще прегледаме международната парична система и как тя се е развила до сегашното си състояние. Ще разгледаме най-големите играчи, които заемат валутния пазар - нещо, което е важно да се знае от всички потенциални търговци на валута.

 

Системата на Златен стандарт

Създаването на златен стандарт като парична система през 1875 г. маркира едно от най-важните събития в историята на валутния пазар. Преди да бъде осъществен златният стандарт, страните използвали обикновено злато и сребро като средство за международно разплащане. Основният проблем с използването на злато и сребро за плащане е, че тяхната стойност се влияе от външното търсене и предлагане. Например, откриването на нова мина за злато, би тласнало цената на златото надолу.

Основната идея зад златния стандарт е била, че правителството гарантира превръщането на валутата в определена сума на злато и обратно. С други думи, валутата щяла да бъде подкрепена от златото. Очевидно,  правителствата се нуждаели от доста значителни златни резерви, за да отговорят на търсенето за обмен на валута. През края на деветнадесети век, най-добре развитите икономически страни определяли размера на валутата към една унция злато. С течение на времето, разликата в цената на унция злато между две валути се превръща в обменния курс за тези две валути. Това представлява първият стандартизиран начин за обмяна на валута в историята. 

В крайна сметка, златният стандарт отпада в началото на Първата световна война. Поради политическото напрежение с Германия, големите европейски сили почувствали нуждата да завършат големите си военни проекти. Финансовата тежест на тези проекти била толкова значителна, че те нямали достатъчно злато в момента, за да извършат допълнителен обмен на валутата, която правителствата им печатали. 

Въпреки, че златният стандарт прави малко завръщане по време на годините между двете световни войни, повечето страни го отхвърлят, като това събитие е бялязано от началото на Втората световна война. Въпреки това, златото никога не е преставало да бъде решаваща форма за паричната стойност.

 

Системата Бретън Уудс

Преди края на Втората световна война, Съюзническите народи вярвали, че ще има нужда да се създаде една парична система, за да запълни празнината оставена при излизането от системата на златния стандарт. През Юли 1944 г., повече от 700 представители на Съюзниците били свикани в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, за да обсъдят какво ще представлява Бретън-Уудската система на международно парично управление. 

За да обобщим, Бретън Уудската система е довела до формиране на следното: 

  • Метод на фиксирани обменни курсове; 
  • Щатският долар заменя златния стандарт,  за да се превърне в основната резервна валута;
  • Създаването на три международни агенции, които да се следят икономическата активност: Международния валутен фонд (МВФ), Международната банка за възстановяване и развитие и Общото споразумение за митата и търговията. 

Една от основните характеристики на тази система е, че Щатския долар заменя златото като основен стандарт за конвертируемостта на световните валути. Освен това, Щатския долар се превърща в единствената валута, която ще бъде подкрепена от злато (това се оказва основната причина в крайна сметка, за неуспеха на  Бретън Уудс на по-късен етап).

През следващите 25  години, САЩ трябвало да провеждат серия от балансови плащания по дефицити, с цел да бъде запазен Щатския долар като резервна валута на света. До началото на 1970 г., златните резерви на САЩ били толкова изчерпани, че финансовото министерство нямало достатъчно злато, за да покрие всички суми, които чуждите централни банки държали в резерв. 

И накрая, на 15 август 1971 г., американският президент Ричард Никсън затваря златния прозорец, като САЩ обявяват пред света, че повече няма да обменят злато за щатски долари, които се държат като валутни резерви. Това събитие бележи края на Бретън Уудс. 

Въпреки, че не е просъществувала дълго, тази система оставя важно наследство, което все още има значителен ефект върху днешния международен икономически климат, а именно под формата на трите международни агенции, създадени през 1940-те: МВФ, Международната банка за възстановяване и развитие (сега част от Световната банка) и Общото споразумение за митата и търговията, предшественик на Световната търговска организация.

 

Днешните валутни курсове

След като системата на Бретън Уудс се проваля, светът най-накрая приема използването на плаващи валутни курсове (по време на споразумението от Ямайка от 1976 г.), което означавало, че използването на златния стандарт ще бъде трайно премахнато. Все пак, още не можело да се каже, че правителствата приемат чисто свободна плаваща система на валутните курсове. Повечето правителства използвали една от следните три системи за обменнен курс (които се използват и до днес):

  • Доларизация;
  • Обвързан курс;
  • Управляван плаващ курс.

 

Доларизация

Това е система, която е налице, когато една държава решава да не издава собствената си валута и приема чуждестранна валута, като собствена национална валута. Въпреки, че доларизацията обикновено дава възможност на страната да се разглежда като по-стабилно място за инвестиции, има недостатък, а именно, че централната банка на тази държава вече не може да печата пари или да провежда какъвто и да е вид парична политика. Пример за доларизация е използването от Ел Салвадор на Щатския долар. 

 

Обвързан курс

Обвързването настъпва, когато една държава директно фиксира валутния си курс към чуждестранна валута. Така страната си гарантира  повече стабилност, отколкото при нормалнен плаващ курс. По-конкретно, обвързването позволява на месната валутата да се обменя по фиксиран курс на една или специфична кошница от чуждестранни валути и стойността се мени, когато курсът на валутата, към която е обвързана се променя. Например, Китай фиксира юана си към Щатския долар на курс  8,28 юана за 1$ между 1997 г. и 21 юли 2005. Ако американският долар се оценява високо срещу всички останали валути, юанът също ще се оценява високо. Но това може и да не е желанието на Китайската централна банка. Т.е. недостатъкът на тази система е, че стойността на една валута е оставена на милостта на икономическата ситуация в страната на фиксираната валута, към която се обвързва.

 

Контролиран плаващ курс

Този тип система се създава, когато валутния курс на валутата се допуска да има свободна промяна в стойността, която е обект на изменението в пазарните сили на търсенето и предлагането. Въпреки това, правителството или централната банка може да се намесят, за да се стабилизират екстремни колебания във валутните курсове. Например, ако валутата на дадена страна се обезценява отвъд приемливо ниво, Правителството може да повиши краткосрочните лихвени проценти, което от своя страна може да бъда причина една валута да се цени по-малко, но както разбирате, това е много опростен пример (обикновено, Централните банки използват редица инструменти за управление на валутата).

 

Пазарни участници 

За разлика от капиталовия пазар, където инвеститорите често  търгуват с институционални инвеститори (като взаимни фондове) или други индивидуални инвеститори, има допълнителни участници, които търгуват на валутния пазар по напълно различни причини от тези на капиталовия пазар. Поради това е важно да се идентифицират и да разберат функциите и мотивацията на основните играчи на валутния пазар.

 

Правителствата и централните банки

Може да се каже, че някои от най-влиятелните участници свързани с обмяната на валута са централните банки и правителствата. В повечето страни, Централната банка е разширение на Правителството и провежда своята политика в унификация с него. Въпреки това, някои правителства усещат, че по-независима Централна банка би била по-ефективна при балансиране на целите за ограничаване на инфлацията и поддържане на ниски лихвени проценти, което има тенденция за увеличаване на икономическия растеж. Без значение от степента на независимост, в Централната банка има представители на Правителството, които обикновено имат редовни консултации с представители на банката за паричната политика. По този начин, централните банки и правителствата обикновено са на еднаква страница, когато става дума за паричната политика.

Централните банки използват валутния пазар, за да приспособят своите резерви. Те често участват в манипулирането на обемите на резерва си, за да отговарят на определени икономически цели. С изключително дълбоки джобове, те дават значително влияние върху валутните пазари. Например, откакто фиксира своята валута (юан) към щатския долар, Китай изкупува милиони долари от американските съкровищни ​​бонове, за да поддържа юана по целевия курс за обмяна.

 

Банки и други финансови институции

В допълнение на централните банки и правителствата, като участници на пазара на валутни сделки, се явявят търговските банки. Повечето физически лица, които се нуждаят от чужда валута за малки по мащаб сделки ги извършват със съседните банки. Но индивидуалните сделки бледнеят в сравнение с обемите, които се търгуват на междубанковия пазар (пазар, чрез който големите банки търгуват  помежду си и определят цената на валутата, която отделните участници виждат на своите платформи за търговия). Тази търговия се осъществява чрез електронни системи за посредническа дейност, които се основават на кредитни лимити. Само банки, които имат кредитни взаимоотношения, могат да участват в сделки. Колкото по-голяма е банката, толкова по-големи кредитни отношения има и съответно може да постигне по-добра цена за своите клиенти. 

Банките, като цяло, действат като посредници. В смисъл, че са готови да купуват / продават валута за сметка на своите клиенти, като извършват сделките си с марджин (разлика) от пазарните цени. Един от начините, по които банките правят пари на валутния пазар е чрез обмяна на валута със спред (разлика) от котировката на цената, която са платили, за да получат дадената валута. Тъй като валутния пазар е децентрализиран пазар, курсовете за една и съща валута при различните банки не са еднакви.

 

Хеджиране

Някои от най-големите клиенти на банките са фирми, които се занимават с международни сделки. Независимо от това, дали продават на международен клиент или купуват от международен доставчик, трябва да се справят с нестабилността, свързана с  колебанията във валутите, с които се налага да търгуват.

Ако има едно нещо, което ръководството и акционери мразят, то това е несигурността. Справянето с валутния риск е голям проблем за много мултинационални компании. Да предположим например,  че германска фирма поръчва  оборудване от японски производител, което трябва да бъде платено в йени една година след това. Тъй като обменният курс може да се колебае в много широки граници през цялата година, немската компания няма как да знае колко точно ще е сумата в евро (срещу йени) в момента на доставката. Един от изборите, които бизнесът може да направи, за да намали несигурността от валутния риск е да направи сделка на спот пазара и да извърши незабавно сделка за чуждестранната валута, от която се нуждае. За съжаление, може да няма достатъчно пари на ръка, за да направи спот сделка или може да няма желание да се държат огромни количества чужда валута за дълъг период от време. Ето защо, фирмите доста често използват стратегии за хеджиране, за да си гарантират определен обменен курс за бъдещето, или за да отстранят всички източници на риск, свързани с обменния курс за тази сделка.

Като друг пример може да се вземе европейска компания, която иска да внесе стомана от САЩ, която би трябвало да плати в щатски долари. Ако цената на еврото пада спрямо долара, преди извършване на плащането, компанията ще реализира финансова загуба. В  такава ситуация, тя може да влезе в договор, при който сключва сделка на текущия валутен курс, за да елиминира риска от поскъпване на щатския долар. Тези договори биха могли да бъдат форуърдни или фючърсни.

 

Спекулантите

Друг клас от участниците на пазара, участващи в сделките с чуждестранна валута са спекулантите. Вместо да хеджират срещу движението на валутните курсове или да обменят валута за финансиране на международни транзакции, спекулантите се опитват да правят пари, като се възползват от колебанията в нивата на обменния курс.

Най-известният от всички валутни спекуланти вероятно е Джордж Сорос. Милиардерът мениджър на хедж фонд е най-известен със спекулата върху спада на британския паунд, ход, от който е спечелил $ 1,1 милиарда за по-малко от месец. От друга страна, Ник Лийсън, търговец на деривати в Barings Bank на Англия, заел спекулативни позиции върху фючърсни контракти в йени, които довели до загуби в размер на повече от $ 1,4 млрд. евро, костващи колапса на банката.

Някои от най-големите и най-противоречивите спекулантите на валутния пазар са хедж фондовете, които по същество са нерегулирани фондове, използващи неконвенционални стратегии за инвестиции с цел да извлекат голяма възвращаемост. Мислете за тях като за взаимни фондове на стероиди. Хедж фондовете са любимите момчетата за разбиване на много централни банкери. Като се има предвид, че могат да пускат такива масивни сделки, можете да си представите големия ефект върху валутата на дадена страна и нейната икономика. Някои критици обвиняват хедж фондовете за азиатската валутна криза от края на 1990-те, но други посочват, че истинският проблем е неуместната намеса на азиатските централни банкери. Така или иначе, спекулантите могат да имат голяма власт на валутните пазари, особено на големите.

Сега, след като ви обяснихме основното за валутния пазар, участниците в него и неговата история, можем да преминем към някои от по-напредналите концепции, които ще ви доближат до идеята как да търгувате в рамките на този огромен пазар. В следващия раздел ще разгледаме основните икономически теории, които стоят в основата на валутния пазар.

 

 
 

ЕЛЕКТРОНЕН БЮЛЕТИН

Ако искате да получавате бюлетина на електронната си поща можете да се регистрирате тук.

E-mail

Виж всички

СЪОБЩЕНИЕ

Цени за консултации и обучение

Обучение "7 стъпки към финансовия успех." Още тук ...

Консултация 50 лева Още тук ...

Калкулатори

Колко ще ви струва образованието
Калкулатор за изчисляване на "Спешен фонд"
Ускорено (по-бързо) плащане на дългове

Какво трябва да знаем?

7 често срещани парични капани
Дойде ли момента за рефинансиране на кредита?
Ревизия на бюджета

ОТ ФОРУМА

Re: Игри за деца свързани с пари с цел обучение

19.12.2014 г. | автор: rumen

Re: how to add a video from youtube

12.05.2014 г. | автор: rumen

Как се движат израелско - палестинските разговори? Ето така!

14.04.2014 г. | автор: rumen

РЕКЛАМА

РЕКЛАМА

РЕКЛАМА

CEX.io

 

FACEBOOK

ПАРТНЬОРИ

Универсална консултантска компания ООД

Финансови консултации, анализи, решения.

ApplaDesign

Софтуерни решения, програмиране.

NOSTOP.BG

Истината няма лица. Новините, каквито са.

Inozona

Анализ на българският футбол.

Anmart Forex

IB брокер на световният лидер във валутната търговия - Forex.com.

Centre-X

Доставчик на ИТ услуги.

ЕВРОФОНД ПРОЕКТ ООД

Предлага широка гама от разнообразни консултантски и посреднически услуги.

ЗА ПОРТМОНЕТО

Portmoneto.com е създадено съвместно от:

МИСИЯ

Нашата цел е да помогнем на хора нуждаещи се от насока, съвет или цялостен финансов план. Надяваме се, ако имате проблем да се свържете с нас. Нашето желание е да ви помогнем!

Ще очакваме също така вашите мнения и препоръки как да направим Portmoneto.com още по-добро.

 

Ако ви харесва Portmoneto.com
гласувайте за него:

КОНТАКТИ

АДРЕС

Универсална консултантска компания ООД

гр. София 1164,
бул. "Христо Смирненски" №4

 

КОНТАКТИ И РЕКЛАМА

за информация:

02 / 471 29 16 | info@portmoneto.com

за връзка с консултант:

02 / 476 21 61 - факс | consultant@portmoneto.com

за технически въпроси:

02 / 931 83 23 | support@portmoneto.com

за маркетинг и реклама:

02 / 931 83 23 | marketing@portmoneto.com


Реклама в Портмонето

Удостоверение № 374854 /20.05.2013 г. - Универсална консултантска компания ООД, ЕИК 201680448 - Администратор на лични данни.
Powered by ApplaDesign