ЕС вече е под обстрел. Докато правителствата на държавите-членки затягат коланите на своите народи, за да се вместят в дефицитните цели, прилагат мерките за строги икономии и орязват здравни обезщетения, заплати, пенсии, а жизнения стандарт се разбива на парчета, управляващите от ЕС изискват увеличаване на бюджета си...

 

Тази тема ще бъде обект на доста сериозен разговор, когато 27-те държави-членки седнат около масата за преговори на 22 и 23 ноември, за да скалъпят бюджетните компромиси за следващите седем години. Някои от тях искат бюджета да бъде отрязан, както министър-председателя на Обединеното кралство Дейвид Камерън, който трябва да потуши консервативния бунт в Камарата на общините, заплаши, че ще наложи вето на бюджета, ако ревизията му надолу не се случи. Франция заплаши с вето, но в обратна посока: тя иска своите възлюбени земеделски субсидии да останат непокътнати. Дания заплаши с вето, ако не получи сочна отстъпка.

 

Така дойде одитния доклад в критичния момент. Той заключи, че като цяло плащанията са били "материално засегнати" от грешки и че системите за управление и контрол на плащанията са само 'частично ефективни." Цифрите са зашеметяващи: 44% от всички сделки са засегнати от "съществени грешки", и навсякъде от 3,0% до 4,8% от целия бюджет е в неизвестност, като 3,9% е "най-вероятният процент на грешки".

 

Най-лошият престъпник в процентно изражение са фондовете за Развитие на селските райони, Околна среда, Рибарство, и Здравеопазването, които са похарчили 13.8 млрд. евро. А зашеметяващите 7,7% от тях са се разсеяли някъде в атмосферата.

 

Най-голямата група, Фонда за гарантиране на земеделието, връчва 43,8 млрд. евро субсидии за земеделските производители и собственици на земя и губи следите на 2.9% от тези пари.

 

Регионална политика, енергетика и транспорт или втората по големина група, похарчва 33,4 милиарда евро, а 6,0% от тях остават в неизвестност.

 

Изследвания и други вътрешни политики са похарчили 10,6 млрд. евро, от които 3,0% са изчезнали по пътя.

 

Трудова заетост и социални въпроси са похарчили 10,1 млрд. евро, а 2,2% не достигат целта си.

 

Тези групи с дефицит на контрола и "материални грешки", изразходват 87,6% от бюджета на ЕС. Сметките на останалата част от различните групи, отговорни за 12,4% от разходите, се считат за такива с "липса на съществени грешки."

 

Имаше и проблеми по отношение на приходите. Въпреки, че голяма част от приходите се събират с железен юмрук от държавите-членки, има и други източници, като например "Глоби и санкции", наложени на дружествата. Правилата предвиждат, че Европейската комисия трябва да наложи събирането на вземания чрез всички налични средства. "Но Съдът е установил, че в 57% от случаите, които са в просрочие, Комисията неуспява в усилията си да ги събере.

 

В своето опровержение, Комисията твърди, че прилагането им "на всяка цена може да има непоправими последици и да унищожи или да фалиралира компаниите, на които са наложени глоби." Така че предпочита да "преговаря с фирмите." Компаниите предпочитат това също – преговорите излизат по-евтини, отколкото е плащането. Но дали 57% от компаниите, които имат да плащат глоби са наистина толкова близо до ръба, че глобите ще ги тласнат към фалит? Или глобите са толкова тежки, и правилата, които те се опитват да се наложат толкова натрапчиви, че Комисията не иска да ги прилага? Или и това е просто бюрократичен пропуск?

 

Неизбраната, назначена, но мощна комисия, която в крайна сметка е отговорна за изпълнението на бюджета на ЕС, знае как да се защитава. Това беше 18-тия годишен доклад на Сметната палата по ред, в който критикува Комисията за своите недостатъци относно контрола на паричните потоци. Със скучния си жаргон, Съдът посочва най-печално известните черни дупки, където милиарди евро потъват всяка година без следа - защото привилигированите лица от целия континент са усъвършенствали изкуството на източване на пари. Резултатите от одита за 2011 г. бяха по-лоши от тези за 2010 г., където 36% от всички трансакции бяха засегнати от “съществени грешки ", и където “само” 3,7% от средствата изчезват безследно. Въпреки това, някои години са били много по-зле. През 2006 г. например, 7% от бюджета на ЕС се губи някъде между пукнатините на крадливите правителства и подкупните европейски бюрократи.