Въпреки, че въстанието срещу Кадафи избухва на 17 февруари, основните празненствата се проведоха на 15-ти. Сигурността на летищата беше затегната. Междувременно, Lufthansa и Austrian Airlines прекратиха всички полети за Либия до 17-ти февруари, оправдавайки се с "напрежението в страната". По-рано, Германия, Франция, Канада и други страни призоваха своите граждани незабавно да напуснат Бенгази поради непосредствената заплаха от терористични атаки. Сигурността беше затегната в столицата Триполи и в Бенгази, където четирима американски дипломати бяха убити в кървава акция на консулството на САЩ през септември миналата година.

 

С разцвета на анархията и мародерството в граничните райони, където преди под управлението на Кадафи царуваха строг закон и ред, повечето от либийците, особено в източната част, са възмутени от бездействието на властите. В допълнение към местните екстремисти и "търсещите приключение", са терористи от всякакъв вид, включително групи на джихадистите от Мали, които се изсипват във страната. "Демокрацията", която някога Запада искаше толкова ревностно да принуди Либия да приеме, изглежда по-скоро като средновековно правило, казва директора на базираната в Кайро Java Center за политически изследвания Рифаат Сайед Ахмад.

 

"Въздушните удари на НАТО хвърлиха някога проспериращата държава по африканските стандарти в средновековието, и още по-лошо, те я хвърлиха в гражданска война. Западът използва военна сила, за да инсталира един послушен, но непопулярен режим, който не може да се справи с религиозните и племенни вражди, които разкъсват страната. Либийския петрол и газ - това беше основната цел на военната намеса на НАТО в името на благородната цел на освобождаването на обикновените либийци от диктатурата на полковник Кадафи, както го представи една френска телевизионна програма", казва г-н Ахмад.

 

Несполучливият резултат едва ли е изненада и е бил предвиден от анализаторите, дори преди интервенцията да започне, твърди руския политолог Станислав Тарасов.

 

"Не само руските анализатори, но и западните имаха такива прогнози. Либия е разпокъсана и може, в перспектива, да бъде разделена на две или дори три държави. Някои територии, управлявани от някои племенни кланове са изградили собствените си граници. В тази ситуация, опитите от т.нар. централното правителство да приеме либийските закони, конституция, които да бъдат приети от всички, изглеждат обречени. Запада, който започна "Арабската пролет" в Либия не може да предложи нищо друго освен използването на сила", заявява Тарасов.

 

Не могат да бъдат очаквани незабавни подобрения до тогава. Борис Долгов, старши изследовател в Центъра за арабски изследвания в Москва, отбелязва, че Либия е далеч от стабилизирането. Тя всъщност е огнище на нестабилност за цяла Северна Африка.

 

"Ние сме свидетели на разпространението на радикалния ислямизъм, както е в случая на Мали и Алжир. Събитията в Мали и Либия са тясно преплетени. Кадафи водеше война срещу радикалния екстремизъм и държеше ситуацията под контрол. Над 600 ислямисти бяха в затворите. След падането на Кадафи, те вървяха свободно по улиците и се присъединиха към радикални групи, включително тези, които оперират в Мали.

 

Либия днес е "територия на абсолютно беззаконие", както някои арабски анализатори я наричат, или по-скоро това е буре с барут, чийто пламтящ факел вече е запален.