Все още не знаем къде е Едуард Сноудън, служителят на Агенцията за национална сигурност на САЩ, който предостави информация за програмите за наблюдение на САЩ в пресата. Групата за прозрачност Wikileaks, която от началото на случая служи като негов говорител, настоява, че съобщенията, че той ще отиде във Венецуела, са неточни. Цялата афера, разбира се, е широко разпространена още от самото началото със злорадство. Традиционните (или поне риторични) врагове на САЩ и техните широки военни възможности захапаха международния скандал, като пример за модерен империализъм и изглежда, че се наслаждават на притеснението във Вашингтон. По специално Латиноамериканските лидери, които вече имат остри идеологически спорове със Съединените щати над икономическите ѝ програми, в допълнение изказват някои от най-яростните нападки относно преследването на американците на Сноудън за повдигането на криминални обвинения. Напрежението се засили, когато самолетът на президента на Боливия Ево Моралес беше пренасочен от европейските сили (вероятно по нареждане от американски служители).

 

Но новия медиен закон, подписан от Рафаел Кореа, левия настоящ президент на Еквадор и дългогодишен защитник на Джулиан Асанж, бълва огън пред журналистите и защитава свободната реч така яростно, защото самия закон води пряко до закриването на едно от малкото в нацията следствени журналистически списания. Което служи за нещо като напомняне: за всички ругатни, идващи от левите режими в Северна и Южна Америка за злините на Съединените щати относно правата на човека, показва, че много от същите тези политици са далеч от перфектни. Медийният закон на Кореа е достатъчно зле в това отношение, но наследника на Уго Чавес, Николас Мадуро - който все още може да приюти Сноудън - е отишъл много по-далеч в контрола над медиите и опорочаването на нормалния демократичен процес.

 

Разбира се, намесен беше и Владимир Путин, който, въпреки че по същество отказа убежище на Сноудън, като настоя той да престане със застъпничеството си прозрачност, ако остане в страната, остава необезпокояван в международната зона на летище Шереметиево. Така че, ако непосредственото въздействие на аферата Сноудън е да хвърли светлина върху апаратите за сигурност на "най-свободната нация на Земята," това ще послужи много по-малко като референдум за самостоятелност и сигурност и много повече като упражнение по политическо позициониране и ре-позициониране между най-силните нации в света. Това, че Сноудън се превърна в награда в очите на Мадуро и е достатъчно доказателство за това – или за една почти-престъпна наивност от страна на разпространителя на информация или за лукавството в преследването на информацията от трети страни, което следва да притесни защитниците на личната информация навсякъде по света.