Отношенията между правителството на унгарския министър-председател Виктор Орбан и Международния валутен фонд никога не са били особено добри. Сега, обаче, те удариха дъното.

 

Бившият икономически министър Виктор Орбан и настоящия управител на централната банка, Дьорд Матолцси, написаха писмо до изпълнителния директор на МВФ Кристин Лагард в понеделник с призив фонда да закрие представителния си офис в Будапеща, тъй като "не е необходимо да го поддържа" повече.

 

Унгария дължи икономическото си оцеляване на МВФ. Когато страната бе застигната от световната финансова криза през 2008 г., фонда и ЕС се притекоха на помощ с 20 милиарда евро заем. По това време, предшественика на Орбан управляваше страната.

 

Откакто Орбан стана премиер през 2010 г., Унгария има проблеми с международните институции. Неговото правителство прокара нова конституция и много закони, които съкратиха демокрацията, правомощията на конституционния съд, съдебната система и свобода на пресата. ЕС отговори със стартирането няколко производства срещу Унгария за нарушаване на договорите на ЕС.

 

В началото на юли Европейският парламент прие резолюция, призоваваща Унгария да отмени "анти-демократичните промени." Орбан гневно отхвърли исканията и ги определи като намеса в "съветски стил".

 

Унгария обяви, че ще изплати заема от МВФ през тази година

 

Под управлението на Орбан, всички преговори с МВФ за нова помощ са се проваляли. В понеделник, шефът на централната банка Матолцси заяви, че страната не се нуждае от парите на МВФ и че Унгария ще изплати кредита взет през 2008 в пълен размер до края на тази година.

 

Той заяви, че правителството е успяло да притисне бюджетния си дефицит под тавана на ЕС от 3 процента от БВП и е намалило публичния дълг. Матолцси е архитектът на неортодоксалните икономически политики на Орбан, които се основават на налагането на тежки специални данъци върху големите компании. Той стана управител на централната банка преди четири месеца.

 

Икономиката на Унгария се сви с 1,7% през миналата година. Европейската комисия очаква от нея да се върне към слаб растеж през 2013 година. Бюджетният дефицит се очаква да нарасне отново, обратно до 3% от БВП.