Не беше далеч деня, когато Марио Драги каза, че Европейската Централна Банка (ЕЦБ) ще направи каквото е необходимо, за да поддържа еврото стабилно (всъщност датата беше 30 октомври 2012). И той наистина го направи. ЕЦБ направи програмите LTRO (Long Term Refinancing Operation) или Дългосрочна програма за рефинасиране. Икономистите в цял свят обвиниха ЕЦБ, че по този начин печатат пари. Дали е вярно? Да! Но не само това. Това си e малко Понци схема и сега ще обясня защо. Държавата покрива стари дългове, като издава нови на тяхно място. В случая, обаче сумите непрекъснато нарастват (когато дойде време да се плати стара емисия, тя има лихва и новата емисия включва старата плюс лихвата). Финасират се и нови харчове, а придохи няма. Схемата, която се разиграма от банките е такава: държавата пуска емисия ценни книжа. Тези ценни книжа са вид дълг. Те имат доход. Много често дохода е доста по висок от междубанковия пазар. Това означава, че ако дадена банка реши да си купи с излишните пари, които има ценни книжа, ще направи по-голяма печалба, отколкото ако даде парите на депозит на друга банка. И това е така. В момента междубанковия пазар е на около 2% за година, а гръцките държавни ценни книжа за 6 месеца са на 4.75%. Да, поемате риска да не ви ги върнат, но този риск при краткосрочните книжа е доста по-нисък, отколкото при дългосрочните (обикновено парите за подобни емисии са осигурени предварително). Но, не само това е схемата. Това е само една част, защото банката няма кой знае колко свободни пари, нали? Значи трябва да си ги осигури. Тук вече идва ЕЦБ. И така, нашата банка ще участва в програмата на ЕЦБ за дългосрочно финансиране (2 години) и ще заеме крупна сума пари на 1% (колкото е лихвения процент на ЕЦБ за рефинансиране). След това ще изкупи част от емисия ценни книжа от държавта. До тук всичко е наред, нали? Какво прави нашата банка с тези ценни книжа? Мислите ли, че ги държи до падежа? Не! Ценните книжа се дават на ЕЦБ, която ще ги вземе като обезпечение и ще даде на нова сметка пари на банката. С тези пари нашата банка отново ще закупи ценни книжа от държавата и така примерно 30 пъти .... Това проблем ли е? На пръв поглед не е. Но само до момента, в който държавата каже "Не можем да платим" - това, което са случи в Гърция. Кога се получава така? Когато държавата е в криза, защото правителството изплаща стария дълг генерирайки нов. И ако може да го обслужва няма да има никакъв проблем, а когато вече не може? Тогава банковата система е пред колпс и се налага да я спасяват. Държавта не може да си върне парите. Прави се отписване на дългове (haircut). Получава се дупка в баланса на банката, а тази дупка трява  да се запълни с пари. Тези пари банката ги няма. Държавата също ги няма (ако ги имаше, щеше да си плати дълга по емисията ценни книжа). Тогава идва ред на ЕЦБ да отпусне отново пари, ако става въпрос за малка сума. Ако сумата е голяма идва тежката артилерия Тройката и тогава нещата стават сложни. 

 

В този ред на мисли гледам една графика и се чудя ... бомба със закънсител ли е Италия? Защото от 2008 когато сумата държавни ценни книжа, които банковата система е държала, а именно около 100 милиарда евро днес тази цифра е вече 400! Какво ще каже този път Марио Драги? Ще продължи ли наливането на пари в икономиката? Как изглежда цялата тази картина на фона на изказването на политиците от Брюксел, че кризата в Европа свъши? В Европа? Да, може би! А в Южна Европа?

 

 

Към всичко това да добавим политическата нестабилност в Италия. Берлускони се стреми да тласне страната към нови избори. През почивните дни той нареди на петима министри от неговата партия да напуснат правителството на Лета хвърляйки страната в още по-голям политически хаос, от този, в който не намираше досега. Така третата по големина икономика в Европа остана без функциониращо правителство. 

 

Това, което се очаква да се случи на пазара е много инвеститори, да разпродадат ценни книжа изнервени от продължаващите проблеми в страната