Маргарет Тачър се опитваше да докаже, че безмилостното корпоративно задушаване се отразява върху централизацията в ЕС, хипер-бюрокрация и свръхрегулацията, също. Тя предвиждаше с критична яснота икономическата катастрофа, която ще порази по-слабите членове на еврозоната, които не могат да останат конкурентоспособни без да девалвират валутите си. Тя нямаше да приеме факта, че британската икономика не може да вирее извън ЕС: това щеше да зависи от политиките на британските правителства, които след това да преследват целта. Тя би приела последствията от отслабеното влияние на Великобритания от системата, както в Европа, така и извън нея, включително със САЩ.

 

Ако се прероди като министър-председател днес, би било нехарактерно за г-жа Тачър да не прави огромни усилия за промяна на ЕС, преди да обмисли изоставянето на единния пакт. Тя със сигурност ще се стреми да започне кръстоносен поход с Ангела Меркел, както с холандския и шведския министър-председатели и част от Източна Европа за промяна на посоката на политиката на ЕС. Това ще окаже влияние на насърчаването на растежа и работните места, възстановяване на конкурентоспособността и защитата на правата на страните членки извън еврозоната. Само тогава, щеше да реши дали е постигнат достатъчен напредък, за да оцени дали продължаването на членството си заслужава.

 

Книгата на Лорд Ренуик, която носи заглавието "A Journey with Margaret Thatcher: Foreign Policy under the Iron Lady", ще бъде публикувана следващата седмица във Великобритания.