В своята встъпителна реч през 1949 г., Хари Труман заявява, че "повече от половината от хората по света живеят в условия, приближаващи мизерия. За първи път в историята, човечеството притежава знания и умения, за да облекчи страданията на тези хора. " За да се осъществи това е минало малко повече време, но в последните 20 години е постигнат забележителен напредък в извеждане на хората от крайна бедност. Между 1990 г. и 2010 г., броят им е паднал наполовина като дял от общия брой на населението в развиващите се страни, от 43% до 21% . Това са близо 1 милиард души.

В момента, от 7 милиарда жители на планетата, 1 100 000 000 живеят под нивото на крайна бедност, определено на 1.25 $ на ден. И амбицията е да се постигне казаното от Труман, а именно, правителствата търсят начини да намалят с още 1 милиард броя на тези хора до 2030 г. Официални лица от правителстата и международни агенции ще отговорят за съставяне на списък с нови  цели за развитие през хилядолетието (ЦРХ).

Никой в развития свят дори не се приближава до прага на бедността. В Америка, жизненият минимум е 63 щатски долара на ден за четиричленно семейство, а в по-богатите части на развиващите се страни той е 4 долара на ден. Може ли въобще да се прави сравнение с тези под $ 1.25/ден: хората под това ниво живеят мизерен, скотски и кратък миживот. За тях думи като образование, здравеопазване, подходящо облекло и подслон, нямат съдържание и смисъл. Те дори не могат да оцеляват, защото им липсва най-важното за това - храна. Което означава, че желанието за намаляване броя на тези хора не е амбиция, а жизнена необходимост за просперитет на планетата.

ЦРХ може и да не са помогнали с много, но най-важното е, че съзнанието на все по-голяма част от хората се фокусира  върху справянето с този проблем и е създаден критерий за измерване на напредъка. Около две трети от  намаляването на бедността в развиващите се страни е дошло от растежа на икономиката - от средно годишен темп от 4,3% през 1960-2000 се е стигнало до 6% през 2000-10. Заслугата на останалата една трета е на приравнянавето на доходите, където 1% от увеличението на доходите съставлява 0,6% от намаляването на бедността  в едни страни, а в други получава 4,3% дял.

От своя страна, Китай, въпреки, че никога не е проявявала интерес към ХРЦ, е отговорна за три четвърти от постиженията. Нейната икономика се развива толкова бързо, че, въпреки че неравенството се увеличава, крайната бедност изчезва. Китай извади 680 милиона човека от мизерията и то за период от 1981 - 2010 (намали крайната бедност от 84% през 1980 г. до 10% сега).

Но постигнатото в Китай, едва ли е възможно в Индия и Африка, които са сладвищите цели. Поне не и с толкова бързи темпове.

Друга причина трудно да се постигнат тези цели е именно растежа. Когато голяма част от хората в крайна бедност са дори и малко по-добре, те вече са минали над споменатото ниво от  1.25 $ на ден. Т.е. вече не принадлежат на групата хора, поставени в графата крайна бедност. А това до известна степен е цинично. Още повече, че да се поставят граници от абсолютни числа, като въпросния милиард, не е коректно.

Въпреки това, ако развиващите се страни продължат да увеличават растежа си от 2000 година насам, а най-бедните страни не изостават от бързо развиващите се страни със средни доходи в тях, ако неравенството не се разширява, то според прогнозите намаляването на крайната бедност ще бъде от 16% (в момента) до 3% през 2030 г. А ако растежът се увеличи е възможно да спадне дори и до 1,5%  и тогава броят на крайно бедните ще бъде сведен до 100 милиона, повечето съсредоточени в най-бедните страни от Африка.

Това са много ако-та, но все пак нещата се случват - целенасочени системи за социална сигурност, парични схеми за прехвърляне, субсидии за горива и т.н. На-голямата мярка, обаче, е либерализирането на пазарите под наем, т.е. освобождаването на търговията между страните. Китай направи този голям скок, защото даде право на развитие на частния бизнес. Докато Индия и Африка все още са под огромната тежест на монопол и ограничителни правила.
 

Last changed: Jun 11 2013 на 1:53 PM