Но има едно събитие, чието ехо се връща при президента. През 2008г. Обама обяви, че се противопоставя на корпоративното финансиране и обеща да проведе предизборната си кампания с помоща на публични средства, в споразумение с тогавашния си опонент Републиканския сенатор Джон МакКейн, но не спази това споразумение, за да приеме сумата, която все още остава рекордна за корпоративни пари, подпомагащи американски кандидат президент. 

 

По времето, когато се проведоха изборите през 2008г., кампанията на Обама е събрала и изхарчила зашеметяващите 745 милиона долара. МакКейн, който бе лидер в усилията за ограничаването на корпоративните пари в президентската си кампания, остана само с държавни средства и затова е изхарчил “само” 126 млн. долара за губещата си кампания – сумата на Обама също би била “ограничена”, ако беше спазил обещанието си да ползва само държавни средства, за да се кандидатира за най-висшия пост в страната.

 

Но сега не просто Ромни събира корпоративни пари. И двамата – Обама и Ромни са се вкопчили дълбоко за парите на Корпоративна Америка.

 

Около 80% от парите за кампанията на Обама са от големи донори – физически лица, или в повечето случаи корпорации. Неговият втори по големина донор, дарил общо 1 013 091 долара, беше Goldman Sachs, банката, която по-късно му предостави много от водещите икономически и финансови съветници на администрацията на Обама. По-късно стана известно, че от Goldman Sachs са били ключов играч в причиняването на финансовата криза през 2008г., както и че са получавали огромни суми спасителни планове от страна на правителството, както по времето на Джордж Буш, а след това и когато Обама бе избран за президент. Следващият голям корпоративен донор е софтуерния гигант Microsoft, който дарява 852 167 долара, те след това имаха своите анти-тръстови искания, които да бъдат преследвани от федералното правителство. Друг голям дарител е Google, с дарение от 814 540 долара, на опашката за дарения бяха и JP Morgan Chase, друга мега банка изиграла важна роля в причиняването на финансовата криза и възползвала се от федералните спасителни планове. Goldman Sachs и JP Morgan Chase в последствие лобираха за отслабването на какъвто и да е вид регулация на финансовата система, за да прекъсне усилието да се премахне подпомагането на “твърде големите, за да фалират” банки, както и за да могат висши банкови служители да избегнат наказателните отговорности за техните роли в укриването и извличането на ползи от световната икономическа криза.

 

Както правилно пише републиканския конгресмен Том Коул в статия от US News през Апрол 2011, “Кандидатурата на Барак Обама беше не само началото на края на публичното финансиране. Неговото космическо набиране средства, накара изгражданата система с години да изчезне незабавно.”

 

Сега е времето за президента и неговите привърженици да съжаляват за това, което направиха през миналата кампания, защото Ромни е изпълнителен директор на корпорация и член на клуба на “милионерите, които имат повече от 100 млн. Долара” и ще събере още повече пари през тази кампания, отколкото Обама направи, когато реши да се откаже от публичното финансиране.

 

С последните решения на Върховния съд в САЩ, ползите за Ромни се увеличават, тъй като закона позволява на частни лица и корпорации тайно да допринасят с неограничено количество пари, за да текат негативни кампании срещу кандидатите, стига те да не се “асоциират” с някоя от кампаниите на кандидатите, защото това огромно количество корпоративни пари текат и към републиканците, включително Ромни. Това е просто още едно доказателство за това, колко корумпирана е станала политическата система в САЩ.

 

Малко е чудно, че американските граждани са извърнали поглед с отвращение и са много далече от цялата тази история. И двамата кандидати в този момент са собственост на корпоративна Америка. Може да има някакви нюански на разлика, върху които компаниите избират кой кандидат да подкрепят, но това е малка утеха за обикновенния човек, чиито интереси са в по-голямата част противоположни на тези на богатите и фирмите, които купуват кандидатите.

 

През 2008г., въпреки  че беше известно, че Обама е склонен и е приел дарения от Wall Street ($19 милиона), от застрахователната индустрия ($16 милиона), от компаниите за недвижими имоти ($11 милиона), от медийната индустрия ($16 милиона), и високо-технологичната индустрия ($9 милиона), голям брой от избирателите му смятат, че кампанията му е на тема “надежда и промяна.”

 

Не е изненадващо, че всичките тези корпоративни пари отидоха за юридически подкупи, и това което се получи бе една провалена индустрия, липса на реформи във финансовата сфера, реформата в здравеопазването – оставена в ръцете на застрахователните компании, продължава концентрацията на медийната индустрия в ръцете на няколко големи конгломерати, както и все по-големия контрол върху личните права и свободата на интернет. И това, ако не е промяна?

 

Може да се каже, че нещата ще се влошат още повече, ако, както изглежда все по-вероятно, Ромни спечели изборите, тогава той ще бъде още по-признателен на корпоративна Америка.

 

Губещият е Американската общественост, която се пренебрегва от правителството и политиката на големите пари.

 

Освен ако нещо драматично не се направи, тези избори могат да се окажат лебедовата песен на американската демокрация.