Базелският комитет за банков надзор, се казва в необичайно откровен доклад, че правилата на ЕС за прилагане на Basel III, който се въвежда от януари "съществено не отговаря на изискванията" в две много важни отношения.

 

Банките може да се окажат с твърде малко капитал срещу експозициите към рискови активи, като ниско рейтингов държавен дълг, или буферите им да не са от достатъчно високо качество, за да покрият загубите в условията на криза, казаха от комисията.

 

В знак на това как докладът на Базел докосна оголен нерв, шефа на финансовите услуги на блока Мишел Барние веднага излезе с изявление относно констатациите, заявявайки, че те не са били "подкрепени от строги доказателства".

 

От Базел се опитват да накарат кредиторите по целия свят да утроят до 7 на сто тяхните минимални капиталови буфери, за да помогнат да се избегне повече спасявания за сметка на данъкоплатците, като тези на финансовата криза от 2007-09 до днешни дни.

 

Инспектиращия екип на комисията заяви, че е загрижен, че двете различия в Европа ще позволят на големите банки да държат по-малко капитал, отколкото трябва.

 

"Това би могло да има съществено въздействие както по отношение на финансовата стабилност и международното игрално поле," се казва в доклада.

 

Нечестно предимство?

 

Първото ключово несъответствие покрива инструментите, които могат да бъдат включени в основния буфер на банката. Базел III казва, че трябва да бъдат общи акции, докато Германия иска там да бъдат включвни, това, което някои регулатори виждат като по-малко доказани финансови инструменти.

 

Основните буфери се възприемат от пазара като ключови индикатори за силата на банката, които са в основата на доверието на инвеститорите и много банки вече докладват тяхното  съотношения съгласно Базел III, въпреки че той няма да влезе изцяло в сила до 2019 г..

 

Десет от 13 международни банки преувеличават в основните си буфери с до 50 базисни пункта, а три преувеличават с 100 базисни пункта, се казва в доклада.

 

Американските банки отдавна обвиняват европейските си съперници за "оптимизиране" на рисковите тегла, за да прикрият от колко капитал имат нужда, и по този начин печелят нечестно предимство.

 

Базелският комитет ще се надява, че нейните изводи ще подействат като предупредителен изстрел към ЕС да въведат своите правила, които все още са процес на финализиране, в съответствие с международните норми.

 

Резултатите вероятно ще засилят загрижеността за истинското състояние на банките в ЕС, след като няколкото "стрес тестове", които принуждават кредиторите да подсилят капиталовите си буфери, не успяват да убедят инвеститорите в надежността на сектора.

 

Излагането към Държавен дълг

 

Втората област на неспазване е в начина, по който банките използват вътрешни модели за представянето на рисковете в своите книги, като експозиции към държавен дълг и по този начин объркват определянето на размера на основните буфери.

 

От Базел казат, че има твърде много "постоянни частични изключения", което означава, че банките могат да придават прекалено ниско рисково тегло на суверенните рейтинги, свързани с експозициите и да избягват  заделянето на повече капитал.

 

"Разпоредбата е трябвало да се прилага само при изключителни обстоятелства, а не толкова общо," се добавя в доклада. Някои рейтинги на държавен дълг в еврозоната са орязани до статус “junk”.

Екипът на Базел установи, че някои държави-членки на ЕС са позволявали само тесни изключения, така че условната сума на освободената експозиция към държавен дълг е била средно 5,49% от общия портфейл на банката.

 

Най-силно засегнатата банка, обаче, има една пета от експозицията си към държавен дълг, която е била третирана твърде снизходително.

 

Базелският комитет публикува подобни, но далеч по-малко критични доклади за Съединените щати и Япония.

 

Съединените щати е в съответствие в един аспект – начина по който третира секюритизацията - защото тя предлага алтернативен подход, чието въздействие е трудно да се определи количествено в момента.