Когато говорим за бедност и по-специално за бедност при децата, трябва да сме наясно с контрастта. Който наистина е краен. Докато в страните от Индия и Африка, повечето хора живеят с $ 1.25 / ден, то в Германия например, бедността се оценява на $ 41.31 / ден.

В доклада на Уницеф се разглеждат данните за депривацията на децата (терминът "депривация" означава състояние на лишеност от определено благо)  и данните за относителното равнище на детската бедност.  Взети заедно, двата измерителя дават много по-ясна предства за детската бедност в най-богатите страни в света. Използваните данни са от 2009 г. (тъй като те са най-актуалните налични), което само по себе си говори, че ситуацията в момента е доста по-различна (имаме предвид акумулирането и достигането до крайни ефекти от икономическата криза).

Това е въпрос, който абсолютно не може и не бива да бъде пренебрегван и то не само от морална и човешка гледна точка. Неуспехът на една нация да предпази децата си от бедност е "най-скъпата грешка", според Уницеф. "Най-високата цена за това плащат самите деца. Но народите им също плащат много сериозна цена, изразяваща се в намалена квалификация и производителност, влошено здравословно състояние и по-ниски образователни постижения, по-голяма вероятност за безработица и зависимост от социални помощи, по-висока цена на съдебната система и системата за социална защита, и загуба на социално сближаване." И още: " Общество, което не успява да изпълни този свой ангажимент, дори и в трудни в икономическо отношение времена, е общество, което предава най-уязвимите си граждани и натрупва трудно преодолими социално-икономически проблеми за близкото бъдеще."

За да се измери индексът на депривация, са включени 14 позиции, а именно:
1. Три хранения дневно;
2. Поне едно хранене дневно с месо, пиле или риба (или вегетариански еквивалент на тези храни);
3. Пресни плодове и зеленчуци всеки ден;
4. Книги, които са подходящи за възрастта и равнището на знания на детето (тук не се включват учебниците);
5. Оборудване за занимания през свободното време на открито (велосипед, ролкови кънки и др.);
6. Редовни занимания през свободното време (плуване, свирене на инструмент, участие в младежки организации и др.);
7. Играчки (най-малко една на дете, включително образователни играчки за бебета, строителни блокчета, настолни игри, компютърни игри и др.);
8. Пари за участие в училищни пътувания и събития;
9. Спокойно място, достатъчно просторно и светло, за подготовка на домашните;
10. Връзка с интернет;
11. Някои нови дрехи (т. е. не всички да са „втора ръка“);
12. Два чифта обувки по мярка (включително най-малко един чифт, подходящ за всякакво време);
13. Възможност детето да кани от време на време приятели у дома, за да си играят и да хапнат;
14. Възможност детето да празнува специални събития, като например рождени дни, именни дни, религиозни празници и др.

Показва се делът на децата засегнати от депривация, т. е. „лишени са от две или повече“ от 14-те позиции, които се приемат за нормални и необходими за едно дете в икономически развита страна  да се говори за депривация, Според изследването, най-високите нива на депривация се наблюдават в някои от най-бедните страни членки на ЕС (30% в Унгария и Латвия, 50%  в България и 70% в Румъния). В най-богатите страни би трябвало процентът да е близък или сведен до нула. А не е така. Само в Дания, Финландия Исландия, Нидерландия, Норвегия и Швеция равнището на детска депривация е под 3%.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), едно дете живее в относителна бедност, ако се отглежда в домакинство с разполагаем доход (коригиран с размера и състава на семейството) под 50% от средния разполагаем доход на домакинство в съответната страна. Според този критерий повече от 15% от общо 200 млн. деца, живеещи в 35-те обхванати от изследването страни, живеят в
относителна бедност.

В доклада подробно са засегнати тези въпроси и всеки, който има желание може да ги разгледа.

В началото на този материал взехме за пример за развита икономика Германия. Според Федералната статистическа служба, която изхожда от съответната конвенция на ЕС, децата се водят за бедни, ако родителите им разполагат с по-малко от 60 процента от средния за страната семеен доход (т.е. не означава да не са нахранени и да няма какво да облекат). Процентът на тези деца е скочил 16 пъти от 1965 година насам и в момента те са 15%. Но тъй като бедността (според ОИСР) започва при 50% от средния месечен доход на домакинство, реално детската бедност Германия пада на 8,3%.

Да си беден в Германия означава да не се храниш така добре, както другите, да имаш по-лоши възможности за образование и по-ограничен достъп до възможности за пълноценно прекарване на свободното време. Особено по-лошите образователни възможности водят към "онаследяване на бедността".

Както става ясно, бедността е понятие, което означава различно нещо в различните краища на света и разбира се зависи от общото благосъстояние на съответната страна.
 

Last changed: Jun 17 2013 на 6:25 PM