Централната банка трябва да предоговори договорите си, за да получи правото да провери своите златни кюлчета, които са на стойност десетки милиарди долари и се съхраняват в Съединените щати, Великобритания и Франция, се казва в доклад на федералните одитори, получен от Асошиейтед прес в понеделник.

 

В доклада се казва, че "златни кюлчета никога не са били подложени на физически контрол от Bundesbank или други независими одитори по отношение на тяхната истинност или тегло.'' Вместо това, те разчитат на "писмени потвърждения от местата за съхранение.''

 

Повечето от златните резерви в Германия - около 3400 тона, оценявани на стойност $ 190 милиарда при сегашните темпове - са били държани в трезорите на U.S. Federal Reserve, Bank of France и Bank of England, тъй като следвоенните дни, Берлин е бил притеснен за възможна сухопътна война със Съветския блок.

 

Одиторите твърдят, че централната банка трябва да бъде в състояние да инспектира най-малко образци на своите златни кюлчета в редовни интервали, за да се провери тяхната балансова стойност.

 

Докладът признава, че такива проверки могат да бъдат логистично сложни, но се подчертава, че "това не може да лиши немските власти от необходимостта да извършват инвентаризация.''

 

Централната банка заяви в реакция на доклада, който бе изпратен и на депутатите в понеделник, че не вижда причина за физическа проверка на кюлчетата. "Няма никакво съмнение относно почтеността на чуждестранните места за съхранение в това отношение.'' 

 

Дебатът за по-голямата част от златните резерви, притежавани от чужди държави причини някои неизбежни конспиративни теории, поставящи под въпрос самото им съществуване, но няколко немски политици също изразиха безпокойство.

 

Филип Мисфелдер, водещ депутат от дясноцентристката партия на канцлера Ангела Меркел, е поискал Bundesbank да провери за наличието на златото в Париж и Лондон, но централната банка е отказала искането, позовавайки се на липсата на стаи за посетителите в тези помещения , съобщава германския вестник Bild.

 

Предвид нарастващото политическо безпокойство за проблема и натиска от одиторите, централната банка реши миналия месец да репатрира около 50 тона злато всяка от трите следващите години от Ню Йорк до централата си във Франкфурт за "задълбочени изследвания" по отношение на тегло и качество, разкрива доклада.

 

Инициативата подкрепена от някои германски икономисти, индустриални лидери и няколко депутати ''да донесем нашето злато вкъщи" стартира през май е привлякла около 10 000 онлайн привърженици досега.

 

Но министърът на финансите Волфганг Шойбле и други твърдят, че няма причина за притеснение.

 

"Аз в момента не се съмнявам за състава и съхранението на златните резерви", казва Приска Хинц, от опозицията на Зелените, топ депутат на бюджетната комисия. '' Аз не се съмнявам в надеждността на чуждестранните централни банки,'' каза тя пред АП.

 

Някои пасажи от доклада на одиторите бяха почернени в копието споделено с депутатите, позовавайки се на опасенията на Bundesbank, че те могат да нарушат тайните, свързани с централните банки, които съхраняват злато.

 

В доклада се казва, че златото в Лондон е спаднало "под 500 тона'', което се дължи на последните продажби и репатриране, но не уточниха колко злато се държи в САЩ и във Франция. Германските медии широко съобщават, че около 1500 тона - почти половината от общите резерви се съхраняват в Ню Йорк.

 

Така че въпреки липсата на официалното съобщение, Германия напоследък продава злато от Лондон - може би като част от тайните "стратегически дейности "неохотно признаха преди две години от Bundesbank пред германския финансов журналист Ларс Шал.

 

Липсата на обявяването на продажбата на германското злато в Лондон навежда на мисълта, че продажбата е всъщност част от суапови сделки със злато с друга централна банка – като Федералния резерв.

 

Това показва силното отражение тук, че германското злато в Лондон е продадено по искане на Съединените щати и в замяна Германия е взела част от златото на САЩ в трезорите на Съединените щати - или предполагаeмaта част от складираното злато в Съединените щати. По този начин Bundesbank може да продължи да претендира за собственост на същото количество злато без да лъже, поне не технически.