Всъщност, откакто "извънредните новини” за шантавото земетресение в Северна Корея се появиха във вторник, за света стана ясно , че отшелническото царство вероятно е провело третия си подземен ядрен опит и всички очи започнаха да се обръщат към Китай. За наблюдателите на Китай, като цяло това е истински празник за ума - как новото ръководство в страната ще се справи с голямото чуждестранно политическо предизвикателство (едновременно с това  добаве и враждата между Китай и Япония за спорните острови в Източнокитайско море)!

 

В края на деня стана ясно, че предшественика на Ши, Ху Дзинтао, е призовавал Пхенян към разумни граници, въпреки, че от Пекин зависи икономиката на Северна Корея с  доставките на храна, гориво и инвестиции и на практика така се връзват ръцете на международната общност в залива чрез налагане на наказателни санкции. В смисъл, неизбежно остава впечатлението, че Ху защитава Северна Корея от международните протести и мълчаливо понася ядрената  и програма.

 

Тогава,  през декември, дойде стартирането на ракета с далечен обсег от Северна Корея  и зашеметяващото решение на Пекин да се присъедини към САЩ в подкрепа на приетите от ООН санкции срещу Пхенян. Конвенционалната мъдрост в този момент беше, че Китай скоро ще промени "твърдото си мнение" за Северна Корея, както го е правил много пъти в миналото. Най-интересното нещо, в ретроспективен план е, че нещата не са се развили точно по този начин. Напротив, когато Пхенян поведе яростна атака срещу Пекин за подписването на аранжираните от САЩ санкции в Съвета за сигурност на ООН и го заплаши с ядрен тест, китайското търпение спрямо Северна Корея започна да се изчерпва.

 

Няма съмнение, че статията в държавния вестник Global Times миналата седмица, написана от Джан Лиангуй, експерт по въпросите на Северна Корея, който съветва Централния комитет на Китайската комунистическа партия, трябва да бъде взета на сериозно. Статията се основава на предположението, че Пхенян ще продължи напред с ядрените опити, без значение какво е необходимо, като предупреждава, че Северна Корея "ще плати тежка цена" за злоупотребяването с добрата воля на Китай. Най-очебийното на статията е недвусмисленото предупреждение, че Пхенян би постъпил много погрешно и непресметливо, ако реши да постави Китай срещу САЩ - "Пхенян не трябва да разбира погрешно Китай. Страната няма да постави отношенията си с Пхенян над други стратегически интереси ".

 

Ясно е, че политическите отношения на Китай с Пхенян са достигнали най-ниската си точка. Но тогава, какво се случва с дългогодишните приоритети в Китай? Които са: да няма война на Корейския полуостров; без дестабилизация на севернокорейския режим; без ядрено оръжие на Корейския полуостров. Китай може да се разочарова, но хуманитарните съображения ще останат и дългосрочните отношения не могат да бъдат изоставени просто ей така. Освен това, Северна Корея действа като важен буфер срещу американските войници, базирани в Южна Корея и Япония. На фона на американското ребалансиране в Азия и проблемните отношения на Китай с Япония, Пекин трябва да хеджира риска и в най-добрия случай може да си позволи да натиснете бутона "пауза" в този момент.

 

От друга страна, трябва да се помисли и за голямата картина - "новия тип отношения между две велики сили", за които Ши говори по време на посещението си в САЩ. Така, по много начини, всичко се свежда до това как Ши визуализира отношенията между САЩ и Китай като цяло. Има някаква причина да вярваме, че новото ръководство в Пекин ще търси добра Guanxi връзка (лична връзка между двама души, в която човек е способен да надделее над другия за извършване на помощ или услуга, или над който да доминира; двете страни не трябва да са с равен социален статус) с новата администрация на САЩ от втория мандат на президента Барак Обама, който тъкмо встъпи в длъжност. Всъщност, добрата Guanxi връзка се основава на личния афинитет и доверие и притежава потенциал за предоставянето на взаимно изгодни ситуации с времето, особено, ако води до търговски договори. Големият въпрос е дали китайското ръководство ще търси добро развитие на Guanxi с администрацията на Обама по севернокорейския проблем.

 

Геополитическото отражение

 

Оценката на американските коментатори е, че в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и новите икономически санкции срещу Северна Корея ще излязат за обсъждане в отговор на последния ядрен опит на страната, като Китай вероятно ще подкрепи подобни мерки. В действителност, Yonhap News, агенция на Южна Корея съобщи, че севернокорейските компании и предприятия, свързани с правителството, опериращи в Китай, теглят парите си от китайските си банкови сметки.

 

В отговор на това, както Global Times няколко пъти взе под внимание, винаги съществува възможността САЩ, Япония и Южна Корея да се опитат да провокират разногласия между Китай и Северна Корея, както и че “такъв капан може да бъде истински". Дори се говори, че САЩ може да обединят усилията си с Южна Корея и да наложат морска блокада на Северна Корея, без притеснения за сдобиване с позволение от ООН за такъв агресивен акт, който, разбира се, ще накара китайското ръководство да се намеси. Също така, ядрения тест на Северна Корея идва в политически чувствителен момент, когато се извършват лидерски промени в Китай, Япония и Южна Корея. По-специално, новоизбрания президент на Южна Корея Парк Геун-Ху, която е дъщеря на бившия президент Парк Чунг-Хи, който севернокорейците веднъж се опитаха да убият и се стигна до убийството на жена му (майката на новия президент).

 

Китай не може да си позволи да се разсее от друга чуждестранна политическа криза на прага му, когато увеличаващите се вътрешни проблеми изискват голямо внимание. Ясно е, че Китай се намира между чука и наковалнята с ядрения тест на Северна Корея. Любопитно съвпадение е, че ядрения тест се проведе точно в началото на годината на Змията. Тези години, като обърнем поглед в миналото, имат голямо геополитическо въздействие  - Пърл Харбър (1941), клането на площад "Тянанмън" (1989), атаките в Ню Йорк и Вашингтон от 9/11. Между другото, самият Ши Джипин е роден в годината на змията 1953.