Миналата седмица обаче, шефът на ЕЦБ не изглеждаше толкова щастлив на снимките направени пред кръга от синьо-жълти звезди в Централата на ЕЦБ във Франкфурт, където той поздравяваше победителите от международен студентски конкурс. Той се усмихваше, ръкостискаше се със студентите и раздаваше сертификати. Но това, което трябваше да каже на слушателите си вече не звучеше оптимистично. Вместо това, Драги звучеше дълбоко загрижен, дори показа намерение за оставка. “Вие сте първото поколение, което израсна с еврото и не е запознато с другите валути” каза той.  “Надявам се, че ние няма да се върнем към тях отново.”

 

Фактът, че топ банкера на ЕЦБ вече не е склонен да изключи връщането към старите национални валути, показва колко сериозно е положението. Доскоро, това бе знак на политическа коректност - да не се разглежда възможността за колапс на еврото. Но сега, спорът за валутата на Европа ескалира, немислимото стана възможно на всички нива от политиката и икономиката.

 

Валутен крах - “един много вероятен сценарии”

 

Инвестиционни експерти от немски банки сега усещат, че разпадането на единната валута е “много вероятен сценарии”. Немските компании се подготвят за възможността в скоро време бизнес контактите им в Мадрид и Барселона да се разплащат отново в песети. А в Италия, бившият министър председател Силвио Берлускони се замисля да работи по нова кампания за изборите, вероятно тази година, изградена на база връщането на лирата.

 

Нищо не изглежда невъзможно, дори и сценария при който, всички членове на валутната зона избърсват праха от старите монети и банкноти, махащи за сбогом на еврото и приветстващи обратно гулдена, германската марка и драхмата.

 

Това би било мечта за политиците националисти и кошмар за икономиката. Всичко, което бе градено близо две десетилетия за еврото, да бъде старателно разкъсано.  Милиони договори, бизнес отношения и партньорства би трябвало да бъдат преразгледани, а хиляди фирми ще се нуждаят от подкрепа, за да не фалират. Цяла Европа ще се потопи в дълбока рецесия. Правителствата, които ще бъдат принудени да заемат допълнителни милиарди, за да посрещнат нуждите си, ще бъдат изправени пред избора от два непривлекателни варианта: или драстично да увеличат данъците, или да наложат значителна финансова тежест за гражданите си под формата на висока инфлация.

 

Ужасяващият сценарии ще се превърне в реалност, в плашеща перспектива, която трябва да накара всички европейски лидери да търсят възможно най-бързо консенсус. Но днес не може да се говори за такъв. Точно обратното, след като се влоши икономическата криза в Южна Европа, фронтовете между правителствата само стават по-твърди.

 

Италианци и испанците искат Германия да емитира по-големи гаранции за дълговете им. Нещо, което немците са готови да  направят, ако всички евро страни прехвърлят повече власт на Брюксел - стъпки, които южните страни членки не са готови да предприемат.

 

Пациентът се влошава

 

Дискусията се върти в кръг в продължение на месеци. Поради тази причина, задлъжнелите страни членки продължават да пропиляват доверието, както сред международните финансови пазари, така и сред техните граждани. Без значение какви политици предписват лекарството, пациента не оздравява. В действителност само се влошава.

 

В продължение на седмици, инвеститори и експерти искаха решение за испанската банкова криза, за предпочитане под формата на пари в брой от двата спасителни фонда локализирани в Люксембург, Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF) и Еврпейския механизъм за стабилност (ESM). Когато Мадрид най-накрая реши да поиска това, което в крайна сметка възлиза на 100 млрд. евро, внезапно се увеличи държавния дълг на Испания, а в резултат на това лихвените проценти започнаха да нарастват, вместо да спадат.

 

Опитът от последните няколко дни описва цялата дилема, пред която са изправени европейските политици, които се опитват да спасят еврото - стъпка, която бе предназначена да  облекчи ситуацията, но само изостри проблема.

 

Същото се случи и със следващото предложение от миналата седмица. Италианският Министър-председател Марио Монти поиска спасителни фондове от Съединените щати да се намесят от името на Испания и Италия, за да намалят разходите по заемите им.

 

Но това ще изиска от засегнатите страни да представят програма за реформи, път, който Монти и неговия испански колега Мариано Рахой искат да избегнат. Тяхното желание е да имат парите без условия. Немското правителство обаче, не желае да приеме това, което поставя Европа на пътя на следваща безизходица. Освен това, спаситетелните ресурси са ограничени. Въпреки, че Люксембургските спасителни фондове имат 600 млрд. евро неангажирани ресурси, вече става ясно, че парите ще бъдат използвани бързо, тъй като много експерти вярват, че не само банковата система се нуждае от средства, а цяла Испания изисква спасяване. Спасителните фондове ще бъдат изчерпани напълно, ако и Италия се нуждае от помощ.

 

Дори ЕЦБ до голяма степан е с изчерпани ресурси

 

Досега защитниците на еврото бяха в състояние да прибягват до огромните средства на ЕЦБ при необходимост. Ако нещата се влошат, монетарните регулатори може да инжектират нови средства на пазара.

 

Но сега, дори и ЕЦБ е изчерпала своите ресурси до голяма степен. Вече е изкупена толкова голяма част от дълга на затруднените държави, че всяко допълнително приемане на ценни книжа срещу свежи пари от ЕЦБ, заплашва да обърне огъня срещу себе си, причинявайки взрив, вместо падане на лихвените проценти. В същото време, конфликта между Северна и Южна Европа в Управителния съвет на ЕЦБ се задълбочи миналата седмица, когато ръководителят на централната банка на Испания успя да убеди ЕЦБ да облекчи своите правила, за да може банките да използват дори по-слабото от преди испанско обезпечение при заемане на пари от ЕЦБ. Това може да разпространи Тиф между централните банкери на страните донорки, които не желаят да виждат риска в баланса на централната банка да продължи да расте.

Всъщност, европейските лидери, които искат да спасят еврото са в надпревара с времето. Сега въпросът е дали икономиките в Южна Европа ще се възстановят преди спасителните инструменти да са се изчерпали, или ще бъде твърде късно, когато реабилитирането настъпи.

Това е въпрос на растеж и икономика, но също така и на характер. Колко склонни са испанците и италианците за приемане на реформите и трудностите, както и до колко са готови, от друга страна, страните донори от Север да окажат съдействие и да правят жертви?

 

Не достатъчно, по думите на много експерти. В резултат на това светът си представя немислимото: оттеглянето на няколко южноевропейски страни от валутния съюз, или може би общ срив на Еврозоната. Не е лесно да се предскаже как такова торнадо ще се отрази на световната икономика, но е ясно, че щетите ще бъдат огромни.