Във Вторник, банките ще започнат издаването на напечатани банкноти за своите клиенти с мастило, трудно за фалшифициране. Капиталовите сделки ще бъдат наблюдавани. Пазарът “на черно” бързо ще се развие в това, което сценарият определя като “неофициален, виртуален валутен пазар.” Още един уикенд ще бъде необходим, за да се конвертират сметките и балансите към новата валута. Но поне още една година ще мине, преди новите банкноти да бъдат отпечатани и разпространени. Евробанкнотите ще останат законно платежно средство в същото време.

 

Но това са просто технически последици на паричната реформа. Икономическите последици, които много немски компании сега срещат, ще станат по-сериозни. Какво ще се случи, ако и други страни освен Гърция трябва да напуснат Еврозоната? Какви ще бъдат последствията, ако Испания, Португалия или Италия въведат отново собствените си валути? Експертите във финансовите отдели на някои компании вече предвиждат възможните сценарии.

 

Например, те проучват дали еврото изрично се определя като валутата за разплащане в договорите с клиенти от проблемните страни, за да не се окаже в един момент, че ще им бъде платено в драхми или ескудо, за техните продукти. Те също гледат при направените разходи, дали евентуална валутна катастрофа ще бъде данъчно отчетена. Разглежда се и евентуалната необходимост от отписване на активи, ако исковете срещу бизнес-партньорите от южните страни внезапно бъдат деноминирани в новите валути в техните баланси. “Търсенето на консултантски услуги се е увеличило значително през последните месеци”, казва Гунар Шустер, адвокат от адвокатската кантора Freshfields Bruckhaus Deringer.

 

Германия ще бъде тежко ударена

 

Германия, великата страна износител, ще бъде особено тежко засегната от паричните реформи в южните страни. Само износът за Италия и Испания се оценява на около 100 млрд евро годишно. Въпреки, че продажбите на автомобили, машини, електроника и оптични устройства няма да бъдат спрени напълно в случай на срив на еврото, то ще има остър спад, тъй като клиентите от южната част на Европа няма да могат да си позволят повече немски продукти.

 

Веднага след като лирата или песетата са отново в обръщение, те ще бъдат обезценени спрямо еврото. Някои очакват тяхната стойност да намалее с 20 до 25 процента, докато други експерти смятат, че по-вероятно е този спад да бъде около 40%. Германските стоки автоматично ще станат по-скъпи и едва ли ще бъдат достъпни конкурентни.

 

Когато главният изпълнителен директор на BMW Норберт Райтхофер предупреждава, че разпадането на еврото “ще бъде катастрофа” и казва, че “дори не иска да си представи” възможните последствия, той няма предвид само намаляващия износ. Райтхофер се опасява, че регионализмът може да се върне в Европа и че отделните страни отново ще сложат митническите бариери, за да предпазят местното производство. А настоящите единни правила за опазване на околната среда ще бъдат заменени от голям брой национални разпоредби. Последиците от това ще бъдат огромни за фирмите, които не само продават продукти в Южна Европа, но също така поддържат клонове там или имат партньорства в местни фирми.

 

Германският индустриален конгломерат ThyssenKrupp, например, получава около 1.6 млрд. евро приходи в Испания, където дава работа на 5 500 души, най-вече в производството на асансьори. Още по-важна за компанията е Италия, където изкарва 2.3 млрд. евро годишно, най-вече от продукцията на неръждаема стомана. Бизнесът на ThyssenKrupp в Италия и Испания съставлява 9% от общите продажби, което илюстрира значението на двете страни по отношение на печалбите. Ако лирата и песетата отново станат разплащаемо средство и се обезценят спрямо еврото, сумата на парите, които прехвърлят дъщерните дружества на компанията-майка в западния германски град Есен ще се свият значително.

 

Един поглед към статистиката на централната банка на Германия, Бундесбанк, илюстрира сумите, които са изложени на риск за икономиката. Те показват, че през 2010г., немските компании са достигнали продажби от около 218 млрд. евро в Италия, Испания, Португалия, Гърция, Ирландия и Кипър. Само италианските представляват 96 млрд. евро, а стойността на преките чуждестранни инвестиции в тези страни е около 90 млрд. евро.

 

Немските компании освен негативи, биха имали и известни ползи от колапс на еврото, тъй като разходите за заплати ще намалеят в португалските или испанските заводи, но в крайна сметка последствията за баланса ще бъдат отрицателни. С последното поскъпване на валутата в Германия, когато марката летеше високо в средата на 1990-те, износът изтърпя последствия за години.

 

Масивен шок за банковия сектор

 

Последиците от крах на еврото върху финансовия сектор едва ли ще бъдат по-малко опустошителни. Ако южноевропейските страни напуснат Еврозноната, клиентите ще изпразнят сметките си в тези държави, казва Кристофър Касерер, експерт по капиталови пазари от Университета в Мюнхен. Това може да доведе до “източване, от което испанските и италианските банки няма да оцелеят.” И тъй като финансовите компании в тези страни са тясно преплетени с останалата част от Еврозоната, клиентите им ще се редят на опашка пред германските банки. “Без капиталов мониторинг, тази ситуация може да излезе извън контрол”, казва Майкъл Кемер, ръководител на Асоциацията на германските банки. 

 

Но дори и да няма големи тегления, оттеглянето на няколко държави от Еврозоната ще разтърси из основи европейската банкова система, изчисляват анализатори от швейцарската Credit Suisse в проучване. Според проучването, ако Ирландия, Португалия, Испания и Италия се присъединят към Гърция напускайки еврото, 29 големи европейски банки ще имат общ капиталов недостиг от трилиони евро “ако периферните страни се оттеглят от Еврозоната, някои от големите публично търгувани банки ще бъдат в дълготраен застой”, гласи отрезвяващото заключение на анализаторите. В техните предсказания, експертите дори не са отчели вероятността, че Франция може да бъде подложена на натиск, ако Италия се оттегли от еврото.

 

Банките, в обхванатите от кризата страни ще бъдат особено тежко ударени, но същото се отнася и за Германската инвестиционна банка. Според Credit Suisse, лидерът на пазара в най-голямата икономика на Европа, която се гордее, че е оцеляла във финансовата криза, без правителствена помощ, ще пострада от недостиг на капитал в размер на трилиони. Като се има предвид, че Гърция е вече почти без значение за Германската банка, Италия и Испания представляват една десета от техните европейски частни и корпоративни банкови дейности. Банката оценява кредитните рискове в тези страни на около 18 млрд. (Италия) и 12 млрд. (Испания) евро.

 

Големите застрахователни компании също са активни в Испания и Италия. Allianz, например, притежава италиански държавни облигации с балансова стойност от 31 млрд. евро, което може да създаде загуби за немския застахователен гигант, ако Италия се оттегли от еврото и има проблеми с изплащането на дълговете си. Allianz също така притежава преки инвестиции в банки с дългови проблеми от южните европейски страни.

 

Компаниите, усещащи потенциалните рискове, вече правят това, което могат днес, за да се подготвят за европейската парична буря. Например, те финансират сделки в периферни страни, така че да избегнат валутния риск. Инвестиционните банкери отбелязват, че компаниите получават заеми почти изцяло от банки в техните страни. Когато трансграничните сделки са неизбежни, банките са заети с хеджирането на всяка сделка. ИТ системите са готови за Европа с множество валути. И всеки път, когато могат, банките създават ликвидни резерви или депозират пари при ЕЦБ