Разбираемо е защо компаниите искат да се предпазят от колапс на еврото. Но, ако нещата станат сериозни, всички тези усилия може да се окажат безполезни, тъй като последиците от монетарното бедствие ще се разпространят в цялата икономика като приливна вълна.

 

Икономисти от холандската ING Bank са изчислили, че през първите две години след срива, страните от Еврозоната ще загубят 12% от икономисческата си производителност, или загуба на повече от 1 трилион евро. Това ще доведе до огромна рецесия, след която последствията от фалита на Lehman Brothers ще ни се виждат като малка промишлена авария. Дори и след 5 години, производството в Еврозоната ще бъде значително по-ниско от нормално. Възстановяването и икономическото чудо така и няма да настъпят, а вместо това банки и компании ще започнат да се сриват като домино, след като се наложи да бъдат отписани вземания и инвестиции.

 

Прогнозата на германското министерство на финансите е още по-мрачна от тази на експертите от ING. Според техните сценарии, през първата година след колапса на еврото, германската икономика ще се свие с 10%, а редиците на безработните ще се увеличат с 5%. Длъжностните лица са били толкова ужасени от техните заключения, че всички те държат анализите си под ключ от страх, че разходите за спасяване на еврото могат да окажат извън контрол. “В сравнение с разгледаните сценарии, спасителните планове, без значение колко скъпи са те, изглежда ще бъдат по-малкото зло” казва източник от немското финансово министерство.

 

Разходите от евентуален колапс ще струват на Германия повече от 500 млрд. евро

 

Мечтата за балансиран бюджет ще бъде мъртва години наред. Държавният дълг ще се увеличи рязко, тъй като данъчните приходи ще намалеят, както и правителствените разходи, но всичко - от средствата за спасяване на банките до помощите при безработица, ще се увеличи. Стотици хиляди работни места могат да бъдат пренасочени към други държави и хиляди фирми може да потънат.

 

Според един сценарии от голямата швейцарска банка UBS, ако финансовите рискове, произтичащи от спада в износа, необходимите разходи за спасителни пакети за банките и фалити на фирми взети заедно, може да достигнат реално измерение в размер на една четвърт от БВП на Германия.

 

И това дори не отразява най-големият скрит финансов риск, който остава. През последните две години, ЕЦБ е купила повече от 200 млрд. евро държавен дълг от страни, които са обхванати от икономическата криза. Тя ще трябва да отпише част от този дълг при колапс на еврото, което ще означава загуби и за най-големия акционер на ЕЦБ – германската национална банка Bundesbank.

 

Така наречените TARGET2 баланси представляват друга заплаха. Чрез тази вътрешна платежна система в Eврозоната, Bundesbank е натрупала около 700 млрд. евро искове срещу централните банки на страни като Гърция, Испания и Италия. Това е повече от 5 пъти собствения капитал на федералната банка. “Ако паричният съюз се разпадне, тези искове ще се превърнат в чист въздух” казва Ханс Вернер Зин, ръководител на базирания в Мюнхен Ifo институт за икономически изследвания. “Тогава от Bundesbank ще трябва да отпишат тази сума.” Като се има предвид, че централните банки не са типични банки обаче, заключението може да бъде спорно. Това е така, защото централните банки имат различни счетоводни опции. Възможно е, например, централната банка на Германия да замени актвива в баланса си TARGET2 с компенсиране чрез искове срещу немския национален бюджет. Това би довело до баланс на уравнението на хартия.

 

Отдавна, през 1948 немското банково дело прибягва до този счетоводен трик, когато например, тогавашната централна банка дава на всеки германски гражданин 40 марки, след паричната реформа. Някои от тези искове са били в отчетите на централната банка в продължение на десетилетия.

 

Но този път въпросните суми са различни. Ако централната банка извиква искове от системата TARGET2 за счетоводните си книги, това вероятно ще предизвика скептицизъм сред международните търговски партньори. Защото би могло да застраши репутацията на членовете на Изпълнителния съвет на банката, като наблюдатели на паричната стабилност и може би образ на новата валута.

 

Главоблъсканица за инвеститорите

 

Не е изненадващо, че германските инвеститори са притеснени, както и вложителите. Какво ще се случи с техните активи, когато облаците на бурята в Еврозоната отминат и бъдат заместени отново от множество валути?

 

В краткосрочен план цените на всички, дори на по-малко рисковите ценни книжа ще се потопят, прогнозира Андрю Босъмуорд. Той работи като портфолио мениджър в дъщерното дружество на Allianz PIMCO, една от най-големите фирми за управление на активи в света. Ако се случи колапса на еврото, което тихо Босъмуорд счита за малко вероятно, той очаква инвеститорите да понесат загуби по няколко причини. “Първо, те ще понесат валутни загуби от изтеглянето на всички ценни книжа, които ще бъдат конвертирани в националните им валути. Второ, те ще трябва да очакват страните и компаниите да не могат да изплащат задълженията по дълга си и да фалират по-често.” Инвестиционните мениджъри виждат само два начина да защитят себе си срещу катастрофа в Еврозоната: да инвестират парите си в материални активи, или да изнесат парите си от Европа. “Инвеститорите трябва да национализират своите инвестиции, с фокус върху нововъзникващите икономики” съветва Босъмуорд.

 

Немските граждани все още не разбират пред каква бездна са изправени. Ако еврото рухне, не само много хора ще изгубят препитанието си, но пенсионерите също ще бъдат застрашени. Икономическият успех на последните няколко години ще бъде разрушен, а Германия ще се върне обратно към кризата от 90-те години.

 

Има време да бъде спасено еврото

 

Най-лошото може да бъде предотвратено тихо и спокойно, а европейците имат възможността да спасят общата валута, без да пренатоварват с такси солидарността на страните донорки. Това обаче е огромна задача. Европейските политици трябва да предадат власта на Брюксел, за да прибавят към общата валута политически съюз, което липсва досега. В същото време, италианци и испанци ще трябва да докажат, че биха могли успешно да реформират своите икономики и да ги модернизират.

 

Както изглежда досега, каращите се нации на стария континент ще докажат, че единната цел за тях е много голямо предизвикателство и както често се е случвало в следвоенната им история, много рядко се е стигало до консенсус. Опитните наблюдатели познаващи добре Брюксел знаят, че  в Европа решения се постигат само, когато на континента са изчерпани всички възможни опции.

 

Но явно кризата е толкова дълбока за еврото, че дори не може да помете най-старите европейски притеснения и конфликти. Дори най-големите защитници на идеята за идеален европейски съюз сега вярват, че не е невъзможно валутния съюз скоро да има по-малко членове, отколкото преди. “За да продължи Европа напред, трябва да реформираме еврото”, казва финансовият министър на Люксембург Люк Фриден. “Това се отнася не само до управлението на паричния съюз, но, ако е необходимо също и до географско преразпределение.”