Обратно към декември, биковете са с пяна на устата от вълнение над пазара при перфектен 45-градусов възходящ тренд и привидна неуязвимост от всеки отрицателен катализатор.

 

След месеци на безпокойство, Федералният резерв предприе първата стъпка, за да прекрати най-накрая, след цели пет години от финансовата криза своята най-агресевна парична политика в историята си досега. Започна постепенно спиране и изтегляне на текущата програма QE3 за покупките на облигации с 10,0 милиарда щатски долара до 75 милиарда щатски долара месечно.

 

Това бе подкрепено от факта, че японците изглеждаха готови да водят до наводняване на световната финансова система с йени в отчаян опит да увеличат износа чрез девалвация на валутата.

 

Вече писахме за приликата между краха 1929, която беше представена от Том Де Марк. Продължаваме да следим как се развиват нещата. Нещата си приличат доста и продължават да се развиват както и тогава.

 

Доу Джонс продължава да прави същото днес, както през 1929 (графиката горе)

 

Е познайте какво?

 

Призракът на 1929 г. е все още броди из пазара, и цените като аналог все още са в играта, както е показано по-горе. При регресионен анализ за посочените дати в графиката по-горе води до R-квадрат стойност от близо 90% - което означава, че почти 90% от текущите пазарни движения може да се обясни с това, което се е случило през 1928 г. и 1929 година. Това е структурата на модела, което има значение не самите стойности.

 

Този път, изкуствено задържане на цената на парите в най-големите икономики изпрати горещ приток на пари в нововъзникващите пазарни икономики като Турция, Аржентина и Русия. Сега, лихвените проценти се движат все по-нагоре, тъй като евтините пари спрират след като Федералния резерв врътна кранчето е все по-повече ще се затваря, това постави началото паническо бягство от тези сделки.

 

Цените станаха нестабилни. Виждаме флуктоациите на златото. На валутния пазар става същото. Видяхме какво се случи в Индия  (обезценка 14% на валутата + инфлация 18.4%), Аржентина (обезценка на валутата 13% само за 2 дни + инфлация), Турция (обезценка на валутата 2000 pip-a за два дни + инфлация), Русия (обезценка на валутата 5 годишно дъно + инфлация) и това са само по-големите. 

 

Ако акциите следват ехото на 1929 г. - с възходи и падения, както показва и техническия анализ, което е отражение на недостатъците на процеса на вземане на решения на хора и нашата чувствителност към поведенчески и емоционални слабости, които преследват инерцията и продажбите сред паника - тогава това, което се случва на развиващите се пазари много прилича на азиатската финансова криза от 1997.

 

Да, има разлики. През 1997 г. станахме свидетели на рухването на много режими на фиксиран валутен курс, като се започне с бат-а на Тайланд, кагато валутните резерви бяха изчерпани. Повечето валути на страните под натиск вече са свободно плаващи или плаваща но управлявани режими.

 

Но приликите са поразителни.

 

Тогава, както и сега, страни зависими от експорта в цяла Азия са изкован от внезапен и силен амортизация в японски йени. Тогава, както и сега, твърди и бързи валутни капки довели до внос на инфлация на цените, икономическата стагнация, загубата на долар-резервни активи. И тогава, както и сега, тя се превърна в тресавище за нововъзникващите пазари, политиците и техните централни банки бяха принудени да повиши лихвените проценти, за да овладее кризата, стабилизиране на валутите си, а инфлацията капачка, но бутане икономиките си по-дълбоко в спад, тъй като цените на акциите кратери.

 

През 1997 г., след като Dow Jones Industrial Average пострада от тежката загуба по времето, когато Фед удря бутона за пауза на своята политика за затягане. Резултатът беше последната, крайната фаза на дот-ком балона през 1998 г. и 1999 г. Може би виждаме повторение на същото и сега.