В годините, довели до финансовата криза, задлъжнялостта на домакинствата скочи в най-богатите страни. Имаше няколко изключения, като Германия и Япония, нито една, от които не е имала жилищен бум, който да предизвика натрупване на дългове в ипотеки. Съотношението на дълга към разполагаемия доход нарасна средно с 30 процентни пункта в страните от OECD (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) между времето преди бума - 2000 г. и преди кризата 2007. От тогава нивата на дълга са паднали в Америка, Великобритания и Германия, но те са продължили да нарастват в страни като Франция, Италия и Холандия, където цените на имотите все още не намаляват. През 2012 г. задлъжнялостта на домакинствата в Холандия е с невероятните 285% от разполагаемия доход. Това не предвещава нищо добро.

Как стоят нещата в България?

Според доклад на Евростат, "Задлъжнялостта на домакинствата е на второто най-ниско ниво в ЕС — от 28,7 % през 2009 г., на 25,5 % от БВП през 2011 г. Въпреки това, дългът на домакинствата е допринесъл за увеличаване на задлъжнялостта на частния сектор през периода 2001—2009 г. с около 22 процентни пункта. Оттогава ръстът на кредитирането е леко отрицателен, като намаляват обемът на потребителските заеми и ръстът на ипотечните кредити. Като се има предвид ниското равнище на дълга, тежестта от лихвите върху бюджета на домакинствата е под средната стойност за ЕС. С течение на времето тя може да се увеличи, като се засили склонността на домакинствата да вземат повече заеми в условията на икономическо възстановяване и изравняване на доходите. Въпреки това понастоящем рискът от свръхзадлъжнялост не изглежда значителен. През 2012 г. депозитите на местни лица нараснаха с 9,4 %, докато ръстът на кредитирането изпадна почти в стагнация на равнище под 3 %. От една страна, тези проценти отразяват консервативната позиция на домакинствата и липсата на по-печеливши инвестиционни алтернативи."

Ние, от Портмонето, ще се разграничим от последният абзац на Евростат, касаещ липсата на инвестиционни алтернативи. Моите уважения към колегите от Евростат, но са в голямо заблуждение. Това е доста по-обширна тема и ще я разгледаме отделно.

Що се отнася до домакинствата, някои необслужвани потребителски заеми бяха продадени, докато обезпеченията по ипотечните кредити остават в баланса на банките поради непривлекателните цени на жилищата. Следователно, бъдещото развитие на цените на недвижимата собственост ще окаже въздействие върху баланса чрез оценката на обезпеченията и провизиите за обезценка. Продължителният спад на цените на жилищата следва да бъде отразен в оценките на обезпеченията и подходящи допълнителни изисквания по отношение на капиталовите буфери на банките.

Що се касае до задлъжнялостта на домакинствата, за сега България все още не е тръгнала по пътя на Гърция и други държави, където нещата излязоха извън контрол. Вярваме, че няма и да се стигне до там. На хората можем само да кажем да внимават какви дългове поемат и да мислят как ще ги върнат преди да ги натрупат, а не след това. Но, дори и да имате натрупани дългове, все има какво да се измисли.

Задлъжнялостта на домакинствата, свързана със сектора на недвижимите имоти, до голяма степен остава под контрол. Ипотеките намаляха като дял от БВП от началото на 2011 г. Непогасеният ипотечен дълг дори намаля леко през 2012 г. поради слабото търсене. Това отчасти се дължи на специфични национални и културни особености — над 80 % от хората притежават поне едно жилище и процентът на жилищна собственост значително надвишава средния за ЕС, както за домакинствата с ниски, така и с високи доходи.

Що се отнася до домакинствата, намаляващите цени на жилищата в съчетание с влошаващите се условия на пазара на труда влияят отрицателно върху перспективите за растеж на кредитирането. Необслужваните ипотечни заеми продължиха да нарастват и може да засегнат печалбите на банките. Влошаващото се състояние на кредитния портфейл не е причина за непосредствено безпокойство, но може да има отрицателно въздействие върху икономиката в средносрочен план.

Търсенето на кредити е слабо поради бавното икономическо развитие, като същевременно банките разполагат с голяма ликвидност, тъй като се радват на стабилен приток на национални депозити.
 

Last changed: Jun 04 2013 на 3:51 PM