Изглежда има две цели на данъка. Първата е да се увеличат приходите. ЕК прогнозира, че данъкът ще донесе приходи от 30-35 млрд. евро годишно, от търгуването на инструментите в единадесетте страни. Това изглежда ще блокира способността да се избегне данъчното облагане чрез преместване на сделки от единадесетте страни. Той утвърждава "принципа на пребиваване". Това по същество означава, че ако сте юридическо лице от единадесетте страни, или действате от името на местно лице, сделката ще се облага с данък където и да се извърши.

 

Другата цел е да се определи високата честота на търговията, която някои официални лица виждат, като до голяма степен ненужна и потенциално дестабилизираща. Въпреки че Кейнс се застъпва за данъка върху финансовите транзакции още през 1936 г., американският икономист Джеймс Тобин често обвинява подкрепянето на идеята. Той твърди, че колелото на капитализма е станало твърде ефективно. Малък данък конкретно върху валутните сделки, твърди той, ще помогне за стабилизирането на валутния пазар, непосредствено след разпадането на Бретън Уудс. ЕК смята, че данъкът може да доведе до 15% спад в търговията с акции и 75% спад в тази с деривативни инструменти.

 

Въпреки че Великобритания няма да участва в Данъка върху финансовите транзакции, Обединеното кралство от дълго време облага финансовите сделки. Печатът на данъка датира от края на 17-ти век и данните предполагат, че това е най-стария данък, който все още съществува във Великобритания.

 

Има някои изключения, които трябва да се отбележат. Ежедневните сделки на физически лица и нефинансови фирми, няма да се облагат с данъци. Първичните предлагания на акции и облигации, няма да се облагат с данък; нито сделките с официални институции, като тези на централните банки и ESM(European Stability Mechanism). Тaка че, не изглежда, че договорите за обратно изкупуване ще бъдат таксувани от новия данък, въпреки че изглеждат по различен начин, като сделки с крайни купувачи и продавачи. Оценката на ЕК е, че 85% от сделките, обхванати от данъка ще са между финансовите фирми и банки.

 

Единадесетте страни, които са изразили интерес включват: Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия, Австрия, Гърция, Португалия, Естония, Словения и Словакия. Страната, която видимо отсъства е Холандия. Тя обикновено е благосклонна към по-голяма интеграция и хармонизация(с изключение на разширяването на Шенгенското пространство). Министър на финансите (Dijsselbloem) сега е начело на Финансовите министри на еврозоната и също ще иска от страната да участва.

 

Деликатен момент за холандците е, че пенсионните фондове попадат под регулациите на новия данък върху финансовите транзакции. Официалните лица на ЕС казват, че данъка може да направи пенсионните фондове по-безопасни, като ги насърчава да купуват облигации на първичния пазар и да ги държат до техния падеж. Това е нож с две остриета, тъй като има огромния потенциал да намали значително доходността им.

 

От САЩ посочиха, че ще проучат предложението, но неофициално не поддържат Европейския данък върху финансовите транзакции, с мотива, че това ще навреди на американските инвеститори, които са купили ценни книжа и които ще бъдат облагани с данък. САЩ имат малък данък върху финансовите транзакции на акции. Данъкът (такасата от раздел 31) се използва за подпомагане на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Той е определен на 0,0034% и обикновено увеличава няколкократно бюджета на Комисията. От 1941-1966 е имало федерален данък върху продажбите на акции от 0.1% при емитиране и 0,4% за трансфери.