В момента, европейският индекс на потребителските цени е 2,5%, далеч над максималните 2,0%, което е официалния ЕЦБ мандат, но еврото става все по-слабо и по-слабо. Германските заплати се повишават с 2,6% на година. В същото време ЕЦБ не могат да повишат лихвените проценти, тъй като от там искат да осигурят евтини пари към периферията.

 

Периферните държави продължават да купуват немски продукти, дори ако те са с 1,7% по-скъпи в сравнение с миналата година. Разликата между 2.6% по-високи заплати и ръст от 1,7% на производствените цени / разходи е индикатор за германската конкурентоспособност. Производствените разходи в периферията, обаче, се увеличават много по-бързо. Евростат съобщава, че гръцкия индекс на производствени цени се е повишил с 5.1% на годишна база, а испанския с 3,8% и италианския с 2,8%.

 

Източник Евростат, светло зелено: страни с ниски разходи за труд, с голямо увеличение на цените, червено: страни с дългови проблеми, високо увеличение на цените, тъмно зелено: слабо увеличение на цените, нямат дългови проблеми, Жълто: с дългови проблеми, слабо увеличение на цените

 

Според Евростат почасовите разходи за труд са се увеличили в повечето периферни страни. Това е в противовес на това, което ЕЦБ съобщи миналата година (както и за разходите на труд за единица продукция),

 

промяна на номиналните часови труд Q2 2012 г. (източник Евростат)

 

Почасовите разходи за труд 2011 г. в евро (източник Евростат)

 

 

 

Завръщане на стагфлация

 

Изглежда, че има повече неща, които трябва да се направят, за да се получи висока производителност, освен намаляване на заплати и уволняване на работници. Фирмите отчаяно се нуждаят от капитал, за да увеличат производителността, но капиталът просто недостига.

 

В същото време, за почивните дни цените в Гърция са се увеличили с 12% в сравнение с миналата година.

 

Достатъчно с прекрасните мерки за увеличаване на Южно-европейската конкурентоспособност. Еврократите успешно успяха да избегнат гръцки, португалски или испански евро изход, бързо обезцениха драхми, ескудо и песета и последващата хиперинфлация.

 

Високите производствени цени, със сигурност ще повлияят на индекса на потребителските цени и ще създадат стагфлация. Испания предвижда 3,5% инфлация и отслабена икономика с темп от 1,6%; Италия 2.6% инфлация и намаляване на БВП от 2,7%. Гръцкото БВП е надолу с 7,2%, инфлацията е 1,6%.

 

В един и същ доход разположение в Гърция е радикално забавяне:

 

 

Повишаването на заплатите в северната част, ниските лихвени проценти и слабото евро може потенциално да доведе до още по-висока инфлация на вносните продукти. PIIGS с изключение на Ирландия и слабо развитите страни членки на ЕС (които печелят от ниските си данъчни режими и по-гъвкави трудови закони) ще останат в стагфлация в продължение на месеци и може би години.