Частният сектор реагира на тази свръхзадлъжняла реалност, както се очаква: намали задлъжнялостта. От 2008 г. домакинствата и фирмите погасяват около 67% от дълга си, измерим спрямо БВП. Някои плащат дълга си целенасочено, а други обявяват фалит. За нашите цели няма значение как се е изпарил дълга. Само, че го е направил.

 

Междувременно, правителството е направило точно обратното. То увеличава своите заеми с 52% от БВП от 2008 г. насам.

 

В резултат на този ход, съотношението дълг към БВП според графикато по-долу леко намалява. В реално време, от друг източник обаче нещата не стоят точно така. Към момента дълга на САЩ е около 16.2 трилиона долара, докато БВП е 15.4 доколкото може да се вярва на сайта http://www.usdebtclock.org/. Едно е сигурно обаче, ако правителството не се намеси, икономиката на САЩ ще затъне още по-дълбоко в дългове. Вместо това, в момента то пропилява нищожните 15% от БВП. С други думи, държавните заеми компенсират в голяма степен намаляването на задлъжнялостта от частния сектор.

 

 

Защо в страна, която така отчаяно се нуждае от намаляване на дълга, правителството прави подобно нещо?

 

Типичният отговор е, че такъв бърз и драстичен спад на дълга на САЩ ще хвърли страната в депресия. Това само по себе си вероятно е вярно. Няма съмнение, че нарастването на дълга е тясно свързано с БВП.

 

Но това е само половината от историята. А другата половина е по-важна.

 

Запълването на празнината от дълга с натрупването на още дълг не го намалява. Когато се акумулира дълг с цел подпомагане на икономическия растеж, той трябва да бъде продуктивен. Заемането на заеми за финансирането на всякакъв вид дейност е по-лошо, отколкото неефективно - то е разрушително. Дългът сам по себе си не е нито добър, нито лош. Зависи изцяло за какво кредитополучателя използва парите.

 

Представете си бизнесмен, който заема пари, за да инвестират в нов проект. Ако начинанието му е успешно, той генерира достатъчно приходи, за да обслужва дълга и да прави печалба. Доходите му са повече от размера на дълга. Погледнато от макроикономическа гледна точка, БВП нараства по-бързо, отколкото дълга, и така съотношението дълг към БВП намалява. Парадоксално е, че нашият бизнесмен действително намалява съотношението на дълга към БВП, чрез поемането на дълг. Това е добър дълг.

 

Но тук говорим за непродуктивен дълг, което е лошо. И по време на свръхзадлъжнялост, това е много лошо. Помислете си как съседа ви си купува телевизор на кредит. Той вече има повече дълг, без допълнителен доход. Той е добавил дълг, който не е производителен. Това е лош дълг.

 

Правителството на САЩ е безспорен шампион по създаването на лош дълг. Заеми, които се харчат за оръжия, реликви (пощенските офиси) и губещи компании (GMC, Solyndra), те не произвеждат богатство. Дори ако се твърди, че някои от тези разходи са необходими, те със сигурност не са продуктивни, в смисъл, че те добавят само към дълга страната на книга, без дори да имат перспективата да генерират доход.

 

Това е фатален недостатък на правителството, за да запълни празнината от заеми. Държавният дълг е мъртво тегло. Това е в ущърб без съответното обезщетение. И още по-лошо, то засенчва частните инвестиции, извършвайки точно обратното на предполагаемата си цел - да стимулира растежа.

 

Дълговете не са създадени равни, те се правят с различна цел. Но, ако дългът не води до растеж, това е загуба в най-добрия случай, а може да бъде и унищожаване на богатството в най-лошия.