Според изказаното мнение на лондонския FT от снощи, това е "'най-ясния знак до тук, че Брюксел се отдалечава от прилагането на строги икономии, като целенасочена реакция при кризи". Одобрението на Рен в интерес на истината е въз основа на нищо повече от сляпа вяра в структурните реформи, предложени от Испания преди два месеца ... някои, от които са в сила или дори изготвени.

 

Прилагането на същия критерии за Гърция може основателно да доведе до отписване на общ дълг в размер на 600 милиарда долара във Франкфуртско злато и да коства главата на Херман ван Ромпой. Но времената се промениха. Планът за Еврозоната, в действителност е за пълно убиване на времето, като се стои в едно вечно настояще. Идеите на Екхарт Тол са напълно взаимствани: бъдещето не съществува, има само едно вечно сега.

 

Нищо не може да отнеме вниманието от топката, която е в Еврозоната, тъй като тя никога не се движи. Тя участва в играта Дзен футбол, в която играчите са нереални: те играят нещо, летят,  финтират и се въртят, но нямат физическа форма - те не влияят на стационарния характер на топката. В Дзен Еврофутбол топката е там, където я искате, във фантазиите на главата ви. На земята тя не се движи.

 

Това все повече се отнася до Брюксел, Берлин и Франкфурт, които "убиват времето" и несъмнено, като едни еврократи обичат тази мисъл, защото тя предполага, че те могат по-скоро като италианските учени след твърде много Кампари да надминат правилата на е= mc2.

 

Но не може да се убие времето: Айнщайн е знаел това, а старият Албрехт никога не е грешал. В 3D свят, убиването на времето е оксиморон.

 

Говорейки за идиоти, в реалния живот футболистите често "печелят време", или "губят време", когато водят с 1:0 с минути преди края на мача. Но разликата тук е, че при сигнал от страна на съдията, играта свършва. В Еврозоната идеята е, че играта никога не трябва да свършва, защото никога не може да бъде решен проблемът.

 

В известен смисъл, от края на 2009 г. в Еврозоната се губи време. Опрощаването на дълга на този етап, с малко орязване на облигационерните инвестиции, субсидирано от изстрадалите данъкоплатци, щеше да излезе около 450 млрд. долара всичко. Всеки, който мисли, че ние сме в рамките на трите нули, че днес всичко е изчистено е тревожно не наясно за посоката, в която пътува Времето.

 

Гръцката икономика се е свила с 7,2% през третото тримесечие, според данните публикувани от ELSTAT преди два дни. Това може да предположи, че времето изтича - с този темп Гърция няма да има никаква икономика, освен пистолети и бензинови бомби до август 2017 г.. Имаме думата на високо поставен служител, че през този месец, нещата ще започнат да вървят нагоре, но този служител страда от психическо заболяване и се нарича Кристин Лагард, така че не разчитайте това да се случи.

 

Играенето на Марио Драги с Времето е като опит да се редуцира целия прогрес по всеки въпрос до 0%. Като интелигентни хора, които очевидно разбират от теорията на относителността, мислим, че намеренията му са само леко изкълчена форма на здравия разум. Така, миналата седмица той смекчи условията по обезпеченията за Централната банка на Гърция, но на 2-ри август вече бе намалил размера на подкрепените от репо съкровищните бонове, които Атина може да получи от ЕЦБ с 3,5 милиарда евро - или около 50% . Така, че сега Атина има половината от парите, но два пъти по-добре обезпечени.

 

Това е, което ние банкерите наричаме “компромис". Или "убиване на времето". Имахме Zirp (zero interest-rate policy), сега идва Zip – Zero (нищо-кръгла нула) - безкраен прогрес. Това е крайния израз на неограничена липса на потенциал от същата стабилност, която ви донесе приятелския огън и отрицателното движение вървeйки напред.

 

Либералният австрийския вестник Der Kurier написа вчера, че "помощ от страните-донори е половинчата и в крайна сметка само ще отложи банкрута на Гърция, няма да го предотврати" - неподвластно на времето наблюдение, което трябваше вече да е в действие преди много време. Но концепцията за нещо различно от Еврозоната, което да е половинчато се възприема от някои като огромно увеличение на коравосърдечността.

 

За съжаление, тук в реалния живот, с половин сърце не става. Имате нужда от цяло сърце, за да може то да работи или ще умрете за много кратко време. Друго любимо наблюдение на Айнщайн е било, че ако се намали наполовина разстоянието между мишката и отвора към безкрайността, мишката никога няма да стигне до нея. Но главната причина мишката никога да не стига до там е, защото котката не работи на същите принципи на движение и по този начин бива изядена. Паралел с политиката на ЕС? Определено.

 

Другaта особеност на времето е, че не могат да се заблудят всички хора по време на всичко случващо се. Дейвид Камерън си има свой личен “колайдер”, който работи неуморно, за да се опита да опровергае известната забележка на Ейбрахам Линкълн, но това изглежда обречено на провал. След пълната капитулация на Оли Рен снощи, мантрата на Еврозоната за лечение на Гърция и Испания по еднакъв начин окончателно ги изпрати в ямата. Само все по-тежкото махало е останало, падащо неумолимо, докато не направи разрез точно през глупостите на Еврозоната.

 

Чудно е какво гръцките ни приятели ще направят по въпроса. Повечето испанци (вероятно и  Мариано Рахой) ще си извадят поуката, че стоейки с твърда позиция, съчетана със стачка е отличен начин да се получи това, за което хулиганстват хората. Отстояването и твърдата позиция е част от стратегията, която изглежда липсва на гръцката политическа класа. Това и... добре: честността, почтеността, последователността, спокойствието, смелостта и контролираната калорична диета.