Но дори и отвъд нейните брегове, въпросът, който изправя пред същата степен на безпокойство от Северна Африка и Съединените Щати до Япония и Китай, е следния: Могат ли да се създадат работни места достатъчно бързо? Достатъчно бързо не само, за да се подпомогне производството от най-добре обучените и най-голямото поколение от млади хора съществували някога. Достатъчно бързо, също така, за да се гарантира, че нарастването на степента на социални протести няма да премине всякакви граници.

 

Демонстрациите в Испания по-специално показват колко голямо е напрежението. Правителството на страната направи смел и решителен опит да промени правилата на пазара на труда доста радикално. То разруши останките нa закостенелите социални структури построени при режима на Франциско Франко. Такава смелост трябва да бъде възнаградена и то незабавно. Но това е само едно от нещата, които трябва да бъдат оставени в миналото  наред с злощастното политическо и историческо наследство, за да се направи плавен преход към по-добро функциониране на националната икономика.

 

Затова тази трансформация трябва да бъде социално примамлива, работни места трябва да бъдат създадени и то бързо. Това обаче не е естеството на структурните реформи. Работните места са важни за средносрочен и дългосрочен план, но за краткосрочния хоризонт те предлагат малко утеха от гледна точка на тяхното създаване. 

 

Докато ние в развития свят прекарваме доста време, десетилетие или две в притеснение за “ефекта на J кривата”, времето преди промяната във валутните курсове да окажат влияние върху търговския баланс на една нация, сега по-добре да свикнем с днешното забавяне на пазара на труда, което ще има своят спад преди да тръгне нагоре отново.

 

Много бавното извършване на този обрат се дължи на факта, че много време е загубено. Правителствата в миналото винаги са се плашили от взимането на необходимите мерки за реформа. Но сега пазарите, за всеобщо объркване, не оставят пространство на Испания и другите европейски държави за маневриране (дори когато те изискват да не се намаляват допълнително работни места, като знак за съживяване на икономическия растеж).

 

Еврпейският съюз като цяло се ангажира да увеличи коефициента на заетост на хората между 20 и 64 години от сегашните нива от 69% до 75% до 2020г.. Това означава, че е необходимо да бъдат създадени около 17.6 милиона нови работни места. Един фактор, който може да помогне на това начинание е, че няколко от областите обект за увеличаването на работните места, като зелена енергия, решенията за мобилност и здравеопазването, определено не са въпрос на ожесточени политически спорове, както са в САЩ.

 

Също толкова важна е радикалната стъпка напред за останалите страни от Европа да се учат от най-добрите практики. Един такъв пример е Германия, където двойната система на обучение (двойната образователна система съчетава стажове в компания и професионално образование в училище в едно) дава възможност на младите хора с ценни умения да се развиват преди дори да са влезли в университет.

 

Другите страни отдавна се колебаят дали да възприемат този подход, въпреки че има и смели такива, при които той вече работи (Австрия, Дания, Холандия, Франция и др.). Повечето страни го намират твърде сложен и според тях ще отнеме твърде дълго преди да се видят резултатите. Ниският брой на безработни младежи в страните, които следват този модел говори достатъчно, затова дали той е успешен. Но отлагането на въвеждането му определено не е решение.

 

Спешното създаване на работни места по никакъв начин не ограничава Европа, напротив, тя трябва да бъде по-ожесточена от където и да било другаде, защото това озлобление, дори и в разумни граници е резултат от европейската традицията на активно участие в улични протести, нещо което се прави по-рядко в САЩ и още по-малко в Китай.

 

Китайските лидери трябва да направят дълбоки реформи, особено в държавните предприятия, ако искат да поставят китайската икономика върху основата на стабилни работни места.

 

Африка и Индия са изправен пред различно предизвикателство. Те изпитват огромно нарастване на населението, което ще увеличи натиска върху тях, за да създадат повече работни места през следващите няколко десетилетия. Болката на прехода там вероятно ще бъде много по-разрушителна от тази, която Европа изпитва в момента. 

 

Положението не е много по-различно в щатите. За да създаде броя на работните места, за да се върне безработицата на разумните 6% , се изисква създаването на повече от 350 000 работни места на месец в продължение на няколко години подред.

 

Не само сегашното икономическо възстановяване не приближава данните до този процент, но също така дори и в разцвета на икономическия бум в САШ, работни места никога не са създавани с такова темпо. Това подчертава, че проблемите, пред които са изправени в САЩ достигат много по-дълбоко, отколкото избора на нов президент. 

 

Всичко това показва, че глобалната икономическа интеграция ще изложи на жестоко напрежение всяка една от страните неуспели да веведат истински икономически мерки, които да дават резултат. Не само в Европа – навсякъде по света. Но няма връщане назад от предизвикателството, популацията на хората се увеличава и когато те достигнат работоспособна възраст ще им е необходима работа. Преди това да се е случило политиците трябва да се запитат дали е по-добре хората да са на улицата протестиращи или на работа, защото тогава дори банкерите, които те спасяват в момента, няма да успеят да ги оставят на власт и да им помогнат.