Кредиторите и акционерите на банките ще поемат първите удари, следвани спестителите с депозити над 100 000 евро. Ако това не бъде достатъчно, правителствената помощ ще бъде поискана и данъкоплатците ще бъдат сред последните, които ще поемат загуби.

 

Данъкоплатците в ЕС трябваше да платят за поредица от спасявания на банки през последните години.

 

Холандския министър на финансите Jeroen Dijsselbloem каза, че очертанията на сделката бележат голяма промяна в начина, по който затруднените банки ще бъдат спасявани.

 

"Ако дадена банка попадне в затруднение, сега ние в цяла Европа, ще имаме един набор от правила за това кой ще трябва да плати сметката", каза той.

 

"Самият финансов сектор сега в много голяма степен ще бъде отговорен за справянето със собствените си проблеми."

 

Следващата стъпка за правителствата на ЕС е да преговарят проектозакона с този на Европейския парламент.

 

"Новото правило"

 

Световната финансова криза в съчетание с кризата с държавния дълг в еврозоната засегна силно банковия сектор в региона. Страни от целия ЕС - като Кипър, Испания и Ирландия - изпомпаха десетки милиарди евро, за да се опитат да подкрепят банките си в затруднение през последните няколко години.

 

Във всеки случай, правителствата на страните трябваше да платят сметката за спасяването на банките си, което водеше до пазарните страхове, че загубите на банките могат да бъдат повече, отколкото правителството може да поеме. Проблемът се усложнява от факта, че повечето правителства в еврозоната разчитат на собствените им банки, да им дадат парите, от които те се нуждаят.

 

Въпреки това, нещата се промениха по-рано тази година, когато Кипър беше принуден да набере част от необходимите му средства чрез такса, наложена на всички банкови депозанти - включително и тези под 100 000 евро - като условие за обезпечаване на заема на стойност 10 млрд. евро от своите партньори от ЕС и Международния валутен фонд.

 

В четвъртък финансовия министър на Ирландия, Майкъл Нунан, който председателстваше последните преговори, каза, че новият план има за цел да даде яснота относно това кой ще плати за спасяването на банките в затруднение.

 

"Нашата цел е да има общ подход в цяла Европа, така че нашите данъкоплатци, вече да не трябва да поемат тежестта", каза той.

 

"Това установява “самоучастието” на депозантите, като ново правило", добави той, имайки предвид термин, използван за поемането на загуби от банката и нейните акционери, вместо предишните "спасителни пакети", за които бяха използвани публични средства.

 

По-рано този месец, министрите одобриха насоките за това как спешния спасителен фонд на еврозоната може да инжектира пари директно в затруднените банки. Фондът ще бъде в състояние да се инжектира общо 60 млрд. евро в затруднените кредитори, но правителството на страната, където се намира банката, и нейните кредитори и вложители, ще трябва да споделят тежестта на всяка оздравителна помощ.