Някъде след 20ч. местно време излязоха и първите резултати от изборите. Тогава Саркози даде кратка отстъпителна реч пред членовете на своята партия. Той каза отегчено, че “поема пълна отговорност” за претърпяната загуба и пожела “късмет” на Оланд. Също така добави, че “аз ще остана на ваша страна (СДН) и вие можете да разчитате на мен да защитавам вашите идеи и убеждения, но моята роля не може да остане същата”.

 

Източници от пресата обявиха, че се очаква, поне публично Саркози да се оттегли от политиката. През изминалата година той успя да стане президентът с най-нисък рейтинг на одобрение от създаването на Петата Френска Република през 1958г., стигайки ниво от 29%.  Този спад отразява общественото неодобрение на близките му връзки с богатите, продължителните орязвания на пенсии и трудови права, безмислените войни и посегателствата върху демократичните права.

 

Победата на Оланд отрази тези нагласи срещу Саркози - въпреки възгледите на работническата класа, че и двамата кандидати се различават съвсем малко по определени политически намерения - избирателите имаха нужда от промяна. Това обаче, което ще намерят избирателите в правителството на Оланд не е промяна, а засилване на атаките срещу работническата класа.

 

Оланд изнесе речта на победата си от Тул, малък град в южна Франция, където той бе кмет от 2001 до 2008, време през което той бе и едновременно пръв секретар на Социалистическата партия. 

 

Той отдаде “благодарности” на Саркози и заяви, че ще бъде “президент на всички”. Също така заяви, че “разделенията” между френските граждани са “приключили”, поиска национална обединеност за “увеличаване на производството, намаляване на дефицита и защита на социалния модел”. Оланд изтъкна, че ще се бори за “френската мечта” за “прогрес” и “дълготрайни мерки”, целящи по-добър живот.

 

Що се отнася до Европейските партньори и на първо място Германия, той заяви, че “суровите мерки не могат повече да бъдат необратима съдба на хората” и призова за “даването на Европейския съюз на ново измерение от растеж, работни места, просперитет и бъдеще.”

 

Естествено, тези банални фрази целяха да прикрият политическата реалност, широко усещана от масите и работещите хора във Франция по време на предизборната кампания: Оланд и Саркози са двама виртуално неразличими кандидати.

 

 

Оланд се ръководи от дясна програма за намаляване на бюджета, за да респектира про-суровите мерки на фискалния пакт на Европейския Съюз, докато призовава за неопределен “растежен елемент”, ще има подаяния към банки и стратегически предприятия. Той заяви, че няма да критикува външната политика на Саркози за военните намеси в Афганистан, Либия, Кот д'Ивуар и сега в Сирия. Оланд похвали и “Немският модел” на структурни реформи за намаляване на работните заплати и заяви, че ще работи за подобряване на конкурентноспособността на френските компании на международните пазари.

 

От своя страна, Берлин даде ясно послание, че вижданията на Оланд за “растеж” са част от поетия курс за внедряване на повече сурови мерки на Европейската работническа класа. Немският външен секретар Гуидо Вестервеле каза: “ Ние ще работим заедно за Европейското развитие” по време на кратката визита до Френското посолство в Берлин след победата на Франсоа Оланд... “Ние трябва да дадем нов импулс на растежа, което изисква структурни реформи.”

 

Малката преднина, с която Оланд победи Саркози подчертава факта, че неговата кампания не намери ентусиазма на работническата класа. Особено предвид дълбокото неудобрение на Саркози, резултатите от изборите разкриха това, че Оланд едва успя да го победи.

 

По време на неговата номинация за президент на Социалистическата партия през Октомври, резултатите на Оланд се дължаха най-вече на длъжността му като член партията. Неговите възгледи бяха относително непопулярни за избирателите. След първите проучвания той имаше 62%, срещу 38% за Саркози, за останалото време той загуби тези 24% разлика предимство. Неговият рейтинг спадна до 54% по време на първия тур, докато този на Саркози се увеличи.

 

След телевизионния дебат на 2 Май (по време на който Оланд поддържаше много дясна позиция, обещавайки толериране на фискалния пакт и поддържане забраната на бурката от Саркози), неговата подкрепа падна до 52.5%.

 

Подкрепата за Оланд продължи да пада до самия изборен ден. В Събота, Оланд призна, че е притеснен от поражението. Говорителят на неговата предизборна кампания Najat Vallaud-Belkacem коментира “Благодаря на Господ, че кампанията не продължи една седмица по-дълго.”

 

Въпреки всичко, крайният резултат е ясен и макар и с малко Франсоа Оланд е новия Президент на Франция. Той няма да донесе нужната промяната на средната класа в страната, но успя да ги накара да го изберат. Това, което можем да очакваме в началото на неговата кампания е умерени изказвания и добри намерения за промяна, за да си гарантира общественото одобрение,  също така и в нейния край. Същината на неговото управление обаче, ще бъде отдадена на следване на очертания от Саркози курс за намаляване на публичните разходи, орязване на пенсии, заплати и права, защото трябва да се стабилизира икономическата и финансова ситуация на страната. Той трябва да намали държавният дефицит, който в момента е -4,5% от БВП, да върне стабилността в банковата система, да се справи с увеличаващата се имиграция от Северна Африка и да бъде основен партньор на страните от Европейския съюз, подържащ цялостта му.