"Ние сме свидетели на края на догмата на строгите икономии", каза Московиси пред радио Европа 1 в неделя.

 

"Ние пледираме за политика на растеж през тази година. Мерките за икономии сами по себе си възпрепятстват растежа. "

 

Коментарите последваха след офертата на германският финансов министър Волфганг Шойбле да се осигури гъвкавост за намаляване на дефицита, тласкащо Франция близо до мерките за строги икономии, които страната не иска да приложи.

 

Забележките също така съвпаднаха с протестиращите десетки хиляди крайно леви френцузи, които излязоха на улиците в неделя, за да "отбележат" първата година от управлението на президента Франсоа Оланд с недоволство. Икономическите условия се влошиха под управлението на Оланд и Франция навлезе в по-дълбока рецесия, а безработицата достигна рекордно високите нива от 10 на сто.

 

Президентът Оланд бе избран с обещанието да сложи край на строгите икономии и многократно спази мерките за строги икономии препоръчани от Германия, въпреки оплакванията от френския народ.

 

Франция e втората по големина икономика в еврозоната и показва признаци на възстановяване през първото тримесечие на 2013 г., а Европейската комисия прогнозира 1% свиване на икономиката през 2013 година.

 

За сравнение, икомомиките на 17-те страни в еврозоната се свиват с 0,6% през 2012 година.

 

ЕС се цели в по-нисък бюджетен дефицит за всички 17 държави-членки и Франция има две години, за да достигне тавана от 3% от БВП, в сравнение с 4,8% през 2012 година. Френското правителство планира да постигне тази стойност до средата на 2014 г..

 

Президентът Оланд и Франция са на пръсти около призива на Германия за строги икономии, като си играят на "приятелско напрежение", вместо директно да застанат в опозиция на дневния ред на канцлера Меркел. Оланд не продължи наследството на "Меркози", топлия и обществен съюз между германския канцлер и предшественика Никола Саркози.

 

Франция се намира в трудно положение: или да продължи своята силен съюз с Германия и да подкрепи строгите икономии, или да скъса с Германия и да се присъедини към проблемните "южните страни" на Европа - Италия и Испания. Икономиите са необходими, но са силно непопулярни във Франция, така че сега канцлерът Меркел представлява удобна изкупителна жертва за държавните служители.

 

Индексът PMI на Еврозоната, който измерва бизнес активността и е индикатор за икономическия климат, не е окуражаващ нито за Франция, нито за Германия. Стойностите през април показват свиване на производството, както и спад в бизнес активността.

 

Цифрите са под нивото от 50, което е критерий за растеж и свиване. През март равнището беше 46.5 и се придвижи до 46.9 през април, но все още е далече от прага на "растеж".

 

PMI показа също, че Германия сега страда от свиването на стопанската дейност, която отдавна измъчва Франция, Италия и Испания.

 

В драстично, но очаквано движение в четвъртък, Европейската централна банка намали основния си лихвен процент от 0.75% до 0.5%, което е ясен знак, че кризата се задълбочава, а не се подобрява. Ставката определя разходите за над € 850 000 000 000 в неизплатени заеми на ЕЦБ. На теория по-ниската ставка ще донесе облекчение на южноевропейските кредитополучатели, но намаления лихвен процент действително ще бъде по-благоприятен за икономиката на Германия, тъй като това само ще увеличи лихвените проценти, които малките предприятия ще трябва да плащат по кредитите, които имат.

 

Малките фирми в Испания, Италия и Португалия изплаща много по-високи проценти за заемите, които получават, отколкото техните германски колеги, според месечните отчети на ЕЦБ за януари, февруари и март.