Онова, за което финансовите министри не се съгласиха, обаче, е даването на допълнително финансиране за страната. И без следващия транш от 31 милиарда евро в заеми, Гърция е изправена пред фалит. Решението беше отложено до 20 ноември.

 

Почти е сигурно, че сделката ще бъде направена и Гърция ще получи парите си. Причината за това е политическа.

 

Решението да се помогне на Гърция - каквото и да става – беше взето в началото на август. Германският канцлер Ангела Меркел каза, че възможността на Гърция да излезе от Еврозоната не е на масата. Тя заяви, че иска от политическите си съюзници да спрат да говорят за това. Френският президент Франсоа Оланд й беше казал, че няма да позволи гръцки изход. Преди всичко, в годината на немските избори, г-жа Меркел иска гръцката криза да се разсее.

 

Има нерешени въпроси: повече време означава повече пари. Имаше преструвки, че това не е така, но всъщност е - между 25 млрд. и 30 млрд. евро. На това ще трябва да се обърне внимание и окончателната сделка ще трябва да бъде приета от няколко парламента в Еврозоната.

 

Вторият въпрос е това, което се нарича устойчивост на дълга - може ли Гърция да изпълни поставената цел за намаляване на дълговете си? Настоящата цел е съотношението на дълга към БВП да бъде 120% до 2020 г., която вече се свлече до 2022 г., въпреки че Международният валутен фонд (МВФ) настоява, че гърците трябва да се придържат към първоначалната дата.

 

Почти никой не вярва в постигането на тази цел, независимо от поставената дата. Текущия дълг към БВП се приближава до 190%. Връщането към растеж би трябвало да бъде не само бързо, а рекордно за постигане на целите. Така че, рано или късно, Гърция или ще се нуждаете от по-голямо финансиране или от преструктуриране на дълга си.

 

Има още неща за размисъл: ЕС и МВФ постоянно подценяват въздействието на съкращаването на разходите върху реалната икономика. А то е далеч по-голямо от предвиденото.

 

И все пак, с най-новите мерки, които преминаха през гръцкия парламент тази седмица, още съкращения са на път. Ръководителят на МВФ, Кристин Лагард, докато хвалеше гърците за силната решимост за прилагане на новата програма, я нарече "много амбициозна".

 

Друг проблем е политическата нестабилност. Управляващата коалиция в Гърция е крехка. Рано или късно, други избори ще трябва да се проведат и партиите противници на строгите икономии могат да излязат победители.

 

Важни реформи се задават в Гърция, но "завръщането към устойчив растеж", за което говори Жан-Клод Юнкер, който оглавява групата на финансовите министри в Еврозоната, е много трудно да си представим. А търпението в Гърция към строгите мерки е отдавна изчерпано.

 

Така че и тази глава се обръща. Но не много.