Потокът от пари за бедните страни нарасна през последните две десетилетия - от около 500 млрд. долара през 1990 г. до над 2 трилиона долара през 2011.

 

За най-бедните, официалната помощ за развитие е основният източник на средства. Но тези правителства, които харчат повече и имат по-голямо разнообразие на средства, получават обратно в страната пари и то не само от помощи, но от кредитиране, парични преводи и преките чуждестранни инвестиции. Това е съвсем естествено: по-добре управляваните страни са в състояние да харчат повече, а в същото имат капацитет за привличане на други източници на средства.

 

Определяне на видовете финансови ресурси и помощ за бедните страни е от съществено значение за идентифициране на различни начини за премахване на бедността там, според нов доклад на инициативите за развитие. Данните показват, че развитите икономики като Бразилия и Китай разчитат на преки инвестиции и кредитиране. Индия, със голям брой на производствените емигранти, се радва на паричните преводи. Африка зависи най-много от помощи: когато правителствените разходи на човек са по-малко от 500 долара на година, помощта представлява около 70% от финансовите средства давани от чужбина.