Тройката прекъсна сливането между NBG и Юробанк. Оказва се малко вероятно двете банки да успеят да съберат достатъчно пари от пазара, за да продължат да работят нормално. Двата трезора се нуждаят от 15.6 милиарда евро за да увеличат коефициента на платежоспособност. Към момента, банките рискуват да бъдат брутално национализирани, след като сливането беше прекъснато, а и двете институции не могат да увеличат парите от пазара. Да припомним, че NBG купи от Юробанк 84.3% чрез размяна на акции през февруари. Двете банки се сляха, за да оцелеят от дълговата криза, която измъчва страната вече шеста година.

Кредиторите на Гърция (Тройката), се опасяват, че ако двете банки се слеят ще бъдат: първо, твърде големи, защото общите активи на новата банка ще бъдат около 170 милиарда евро, което е доста голям дял от гръцката икономика (която към момента има Брутен Вътрешен Продукт от 190 милиарда) и би било много трудно да бъде продадена в бъдеще. Това е една от причините сливането да бъде прекъснато и тяхното бъдеще да бъде оставено в ръцете на фонда за подпомагане на банките, който да реши тяхната съдба.

Втората причина е, че двете банки не могат да увеличат капитала и привлечените си средства с необходимите 15.6 милиарда евро, което ще доведе до използване на финансиране от страна на Гръцкия Фонд за Финансова Стабилност (Hellenic Financial Stability Fund (HFSF)).

След излизането на новините за спирането на сливането, акциите и на двете банки паднаха с повече от 30% на борсата в Атина и търговията беше прекратена и за двете дружества. Цените паднаха до 0.10 евро (10 евро цента или 20 стотинки за акция на Юробанк) и 0.47 евро (47 евро цента или 92 стотинки за акция на NBG). По-късно От Юробанк обявиха, че ще предприемат спешни мерки да запазят банката частна и акциите им възстановиха част от стойността си стигайки до 0.23 евро (23 евро цента или 45 стотинки на акция) или 25% увеличение след новината.

Изказването на ръководството на Юробанк пред Ройтерс включваше следните думи: "Ние ще се мобилизираме, за да покрием необходимия минимум от 10%, привличайки пари от частни инвеститори и да съберем необходимите ни 580 милиона евро." От двете банки обявиха плановете си вчера (вторник, 9 април 2013) за рекапитализация. Общо те се нуждаят от 15.6 милиарда евро, след като отписаха като загуба част от държавния дълг, в който бяха инвестирали (отписаната загуба по гръцки държавни ценни книжа).

Естествено, след новината много хора се изплашиха, че в Гърция може да се повтори сценария от Кипър и хората да изгубят депозитите си. Гръцки официални лица побързаха да успокоят вложителите, че няма опасност за депозитите на гражданите от спирането на сделката. Гръцкият финансов министър Янис Стурнарас обяви, че Тройката не са наложили вето върху сделката, а са препоръчали да бъде спряна. Той каза още, че 50 милиарда евро от спасителния план на Гърция, които са заделени за рекапитализация на гръцката банкова система щели да бъдат напълно достатъчни за целта.


Страховете от рекапитализацията

Съгласно плана за рекапитализация, съгласуван с международните кредитори на Гърция, Гръцкия Фонд за Финансова Стабилност (Hellenic Financial Stability Fund HFSF) ще предоставят по-голямата част от капитала на банките в замяна на нови акции и условни конвертируеми облигации. Но, за да си останат частни, банките трябва да гарантират закупуването на най-малко 10% от своите акции, предложени за продажба от страна на частните инвеститори . Анализаторите предупреждават, че гръцките банки няма да могат да се възстановят веднага, въпреки инжектирането на милиарди евро.

"Това ще отнеме време за банките, да се качат на по-устойчива основа, тъй като икономиката продължава да се свива. Твърде рано е да се очаква, че кредитните потоци ще вдигнат на крака икономиката", каза Гаида Джиани, икономист в Сити груп.

Ако двете банки не се справят и бъдат национализирани, това ще доведе до държавен дял (контролиран директно от държавата) на гръцкия банков сектор от 40%. В същото време, другите две големи банки Алфа и Пиреус остават частни за сега. Те обявиха своите намерения да продадат акции и да увеличат капитала си на необходимия минимум от 10% от частния сектор.

Дали NBG и Юробанк ще се слеят или ще останат да работят като самостоятелни юридически лица, ще реши фонда след като рекапитализияцията им завърши. Ако планът пропадне, Пиреус ще се превърне в най-голямата банка в страната.

"Основният въпрос за Гърция е да има добре капитализирана банкова система, склонна да помогне и да спрет икономиката от това свободно падане", каза икономистът Бен Мей от Capital Economics в Лондон. "От макроикономическа гледна точка, няма много разлика, дали имаш десет, седем или пет банки", каза още той.
 

Last changed: Apr 10 2013 на 4:20 PM