Това едва ли е изненадващо. От 2009 г. икономиката или е в застой, или се свива. Тази година се очаква БВП да се свие с 0.3%. През 2008 г. безработицата беше 13.4%, а тази година има вероятност тя да стигне над 20%. Както и на други места, младежката безработица е особено висока. Корупцията продължава да бъде голям проблем. Преките чуждестранни инвестиции, който достигнаха своят връх от 4.2 милиарда евро през 2008 г., за миналата година са само 624 млн..

 

След бавния старт на правителството на социалдемократите, водени от Зоран Миланович, избрано през 2011 г., то се хвана в ръце и започна да прокарва реформи. Новият данък имот е в процес на подготовка, вълната от приватизационни сделки вече е започнала и правителството обеща да съкрати 15 000 работни места от раздутия си публичен сектор. След приемане на 9%-ото орязване на заплатите, персонала на Хърватските Авиолинии се върна на работа на 22 май след осем дни на стачки. Синдикатите все още заплашват с обща стачка.

 

В изборите за Европейски парламент през април и в първия кръг на местните избори на 19 май, гласоподавателите наказаха партиите от управляващата коалиция. Но социалдемократът Йосипович, пренебрегна резултатите. Той заяви, че Хърватия е стабилна държава и не вижда признаците на крайни действия, както е в много други европейски страни; лидерите на страната трябва да прокарат неприятните реформи, които някое правителство ще трябва да приеме. Няма значителна политическа сила, която да е против присъединяването към ЕС.

 

И ако все пак, искат да са конкурентоспособни, когато бъдат приети в ЕС, казва г-н Йосипович, хърватските предприемачи "трябва да бъдат по-добри, нашето селско стопанство трябва да е по-добро и по-евтино." Това твърдение може да звучи като празни думи, но той настоява, че Хърватия е в състояние да възстанови икономиката си, защото подготовката й за присъединяване към ЕС вече е показала, колко бързо страната може да се трансформира.

 

Съдбата на Хърватия зависи до голяма степен от състоянието на еврозоната, където отива по-голяма част от износа. Туризмът, който е голямо перо в бюджета, е в добра форма, но може да пострада тази година, тъй като присъединяването към ЕС означава налагането на визи за руснаци и турци. Икономиката зависи и от останалата част от Балканите, която бе ударена силно от кризата. След присъединяването, някои хърватски компании ще пострадат от митническите такси, които ще се повишат при износ за страни от Балканите, които са извън ЕС. За да заобиколят това, някои компани са се преориентирали и са изнесли производството през граница. Тези, които не са, казва Емил Тедески ( виден бизнесмен) с надсмешка, имат "няколко минути преди полунощ" и сега се вдигнали в подготовка, за да докажат, че са некомпетентни и не са успели да се подготвят по-рано.

 

В продължение на години на хърватите се казва, че животът им ще бъде по-добър в ЕС. Сега, казва г-н Йосипович, те са реалисти, които разбират, че самият акт на присъединяване няма да донесе магическа формула за възстановяване и прогресиране на икономиката им. И все пак, 11 милиарда евро от структурните фондове на ЕС са заделени за Хърватия през следващото десетилетие. Хърватия е по-добре подготвена за членство, отколкото България и Румъния бяха, отбелязва дипломатически източник, и все пак, когато страната се присъедини, ще бъде жизнено важно реформите да не спрат, защото страната все още ще бъде изправена пред "адски трудно предизвикателство."