Тези избори дадоха ясен знак, че през последното десетилетие на гласоподавателите в Холандия им е липсвало про-Европейското управление, като оттеглиха подкрепата си за радикалните виждания, за да могат отново да бъдат разглеждани като основен член на европейското семейство.

 

С повече от 98% от преброените гласове, дясно-центристката Либерална партия спечели 41 от 150-те места в долната камара, което им дава двуместна преднина пред ляво-центристката Лейбъристка партия, която има 39 места.

 

“Ние се борихме на тези избори къща по къща, улица по улица, град по град, и аз съм горд. Утре ще предприемем първите стъпки, водещи до формирането на кабинета,” каза Руте през нощта на изборите.

 

Докато либералите и лейбъристите оставиха на страна разговорите за формиране на коалиция, двете страни ще командват заедно управляващото мнозинство в парламента.

 

Това би бил рядък резултат в страна, където три-или четири-членната управляваща коалиция не е нещо необичайно и коалиционните преговори често отнемат няколко месеца.

 

Тези резултати могат да предложат перспектива за силно необходимата политическа стабилност по време на слаб растеж и когато мнозина предлагат непопулярни законодателни реформи, за да се подобри имотния пазар и здравеопазването. Но това може да направи и трудни преговорите за коалиция между почти равните партньори. 

 

Макар и двете партии като цяло да се проевропейски настроени, те имат много различни идеи за социална и фискална политика.