Испанската икономика ще се свие с 1,3 или 1,4% през 2012 г., заяви по-рано този месец испанският министър на икономиката и конкурентоспособността Луис де Гуиндос.

Страната няма да има икономически растеж до третото или четвъртото тримесечие на 2013 г., въпреки че има редица положителни аспекти, които ще доведат до икономическо възстановяване, като намаляването семеймите и бизнес дългове, както и увеличаването на износа, каза той.

 

За да се справи с икономическата криза, правителството на Мариано Рахой въведе редица мерки за строги икономии. Но икономически съкращения започнаха да засягат социалните услуги и предизвикаха голямо социално напрежение.

 

Демонстрации против строгите икономии

 

Демонстрации бяха проведени в различни сектори на обществото с участието на висок процент на гражданите. Действията, които може би имаха най-голямо влияние на 25 септември, когато хиляди граждани, заобиколиха сградата на Конгреса, приключиха със сериозни сблъсъци между полиция и демонстранти.

Стачката на миньорите през юни  трябва да се спомене, тъй като тя придвижи миньори и техните семейства от северната част на Испания в Мадрид, за да протестират срещу съкращенията във въгледобивната промишленост. През октомври имаше стачка в сектора на образованието в знак на протест срещу съкращенията. През ноември друга стачка събра голям брой хора с различни идеологии в една група, известна като "Бялата вълна", насочена към защита на сегашния модел на свободно и универсално обществено здраве.

 

Двете общи стачки

 

Реформата на труда беше една от основните точки на напрежение през 2012 г. Мярката бе счетена от испанските бизнесмени и ЕС за необходима, за да направи пазара на труда по-гъвкав, но за по-голяма част от работниците, това означаваше най-голямото намаляване на трудовите права. Реформата, одобрена от правителството на 10 февруари, предизвика две общи стачки, съответно на 19 март и 14 ноември.

Заслужава да се отбележи, че нито едно правителство не е било изправено пред две общи стачки в една и съща година от завръщането на демокрацията в страната.

 

Повишаване на бедността и неравенството

 

Кризата придизвика изчезването на 3,2 милиона работни места, от които 2,2 млн. бяха свързани с колапса на строителния балон, засягащ както строителната индустрия, така и свързаните с тях фирми. Ще бъде невъзможно да се заменят тези работни места в краткосрочен до средносрочен план. Броят на безработните достигна рекордно високо ниво от 5,780 милиона души през 2012 г., от 4.98 милиона през 2011г..

 

Според най-престижното проучване на бедността "Изключение и социално развитие 2012", Испания има едно от най-високите нива на бедност в Европа. Около 22 процента от испанските домакинства сега живеят под линията на бедността, а едно на всеки четири домакинства е в "ситуация на риск".

В обхванатата от рецесията нация, изгонването от къщите на хората става все по-голям проблем, тъй като ограничените възможности за трудова заетост направиха изплащането на ипотеките непосилно за много семейства. Това причини и няколко самоубийства от началото на икономическата криза в страната.

 

Фактът, че Европейският съюз отпусна пряк спасителен план за испански банки, като Bankia, Banco de Valencia, Nova Galicia и Catalunya Caixa предизвика възмущение сред хората, които вярваха, че е несправедливо банките да получават милиарди долари помощ, докато физически лица изнемогват и получават много по-малко финансова помощ.