Утре (30.05.2014г.) в Народното събрание ще бъде гласуван вотът на недоверие (четвърти поред) към сегашното правителство. Обявената причина за това е провал в областта на енергетиката.

 

Фактите са следните: председателят на ЕК, Жозе Мануел Барозо, е информирал премиерът Орешарски, че Комисията ще предприеме мерки поради неспазване на европейските правила в споразуменията за "Южен поток". Според Барозо, "българската енергийна сигурност е под риск".

 

Въпросът е, дали наистина има неспазване на правила, което до този момент не ясно дефинирано. Но още по-важното е, че на първо място е необходимо да се гледа не личен интерес, а националния. Защото във всичко това започват ясно да прозират обтегнатите отношения между Русия и ЕС. А откъде тръгва природния газ, който ще тече по този газопровод?!

 

През 2013 година 1/3 от вноса за ЕС на суров петрол, 39% от вноса на природен газ и около 39% от вноса на твърди горива (по данни от 2012г.) са от Русия. ЕС е зависим от вноса на енергийни суровини, това е пределно ясно и не подлежи на обсъждане - има държави-членки, които на 100% са зависими именно от доставките на газ от Русия (Финландия, Словакия, България, Естония, Латвия и Литва). Но променената геополитическа обстановка, май променя и интересите. Тази зависимост от руския природен газ в този момент определено не е по вкуса на Европа.

 

Разнообразяването на външните енергийни доставки определено е стъпка в правилната посока, за да се избгне прекалено голямата зависимост. Но за нашата страна определено "Южен поток" не е проект, който можем да загърбим и да преустановим с лека ръка. 

 

Това не е въпрос нито на личен, нито на партиен интерес, за да може да се говори за "провал" на правителството. Това е от национален интерес, въпреки, че реално еврокомисарят по енергийните въпроси, Гюнтер Йотингер, е прав, че за да заработи газопровода с целия си капацитет са нужни три години.

 

Може би сравнението с навиците на хранене при вълците е уместно в този случай - във вълчата глутница си има йерархия и първи винаги се хранят алфата. Но глутницата никога не оставя омегата, тези в дъното да гладуват, макар и да се хранят последни. Та, питането ми е, в тази ситуация, ако вземем страната си като аналог на омегата при вълците, ЕС в ролята си на глутница, наистина ли е загрижена за това и ние да бъдем нахранени?!