Потребителските цени в Европа растат все по-бавно. Растежът вече е близо до нула. Инфлацията в Еврозоната намалява устойчиво в продължение на три години, което обърка очакванията на финансовите пазари и на икономическите прогнози. През септември 2014-та, процентът на инфлацията в Еврозоната е едва 0.3%, далеч под здравословните нива. Темпът на инфлацията в шест от страните е отрицателен, тоест има дефлация в продължение на три поредни месеца.  

 
Ясно е, че рискът от дефлация се увеличава и може скоро да видим ръста на потребителските цени в отрицателната територия, като последиците от това може да са много сериозни.

От гледна точка на потребителите може да се каже, че това е добре - цените намаляват, не е ли хубаво?! Не, не е хубаво, поради няколко причини.

Дефлацията се отразява пряко на заплатите. Производителите свиват разходите и са принудени или да съкращават заплати или да съкращават персонал, а понякога и двете. При всички положения, за да оцелеят, те трябда да намалят разходите, заради все по-ниските приходи. Въпросът вече не на печалба, а на оцеляване.

От своя страна съкращенията на персонала влияят директно на безработицата и на размера на помощите за безработни, които те ще получават, докато си намерят работа. А тези, които не си намерят работа, логично и не внасят вече осигуровки, влияят косвено върху общата сума на постъпленията в осигурителния институт.

Безработицата влияе директно и върху банковата система. Колкото повече се увеличава безработицата, толкова повече се увеличава риска от лоши кредити, които няма как да бъдат обслужвани. А за съжаление в Европа, а вече и у нас, болшинството от хората са затънали в кредити и какви ли не задължения. Дори и за тези, които все още имат спестявания нещата не са добри, защото падащите цени водят до това, че лихвените проценти също няма да се качват. Паричната политика в момента и без това е ориентирана към нулеви лихвени проценти и ще остане там, може би дълго време.  
 
При поява на дефлация много от потребителите може да отложат част от разходите си в очакване на по-голям спад, което само ще насърчи увеличението на дефлацията.
 
Сегашният риск от дефлация в еврозоната представлява по-голяма икономическа заплаха, отколкото по-рано на фона на резкия спад на цените на суровините. В действителност ниската инфлация вече има негативен ефект върху икономиката.

В условията на единна валута държавите членки не могат да използват валутния курс като инструмент за намаляване на външните дисбаланси между страните, като правят необходимите корекции за диференциален растеж на номиналните заплати и цени. И когато това не може да стане чрез курса, става по други начини, най-често чрез свиване на разходи и заплати. Не случайно най-големите спадове на заплати към днешна дата са настъпили в икономиките на Гърция и Испания, където безработицата се е повишила до рекордни нива.  
 
Въпреки рисковете, политиците не смятат, че еврозоната ще изпадне в дефлация. Европейската централна банка се ангажира да използва нестандартни инструменти в рамките на своя мандат, за да избегне продължителен период на ниска инфлация, както и мерки, които обяви през юни, които трябвало да помогнат. Финансовият министър на Германия, Волфганг Шойбле, не споделя този оптимизъм. Той каза в интервю пред пресата, че според него "ЕЦБ не разполага с необходимите инструменти, за да се пребори с дефлацията."
 
В заключение, колкото по-дълго стои инфлацията в негативната зона или в зоната близо но нула, което е под здравословните 2%, толкова по-голям е риска дългосрочно да има борба за излизане от това положение. Япония е жив пример за това. Тя се бори с дефлацията вече почти 20 години и едва сега има признаци за начало на излизане от нея, но на доста висока цена.

Last changed: Nov 17 2014 на 12:34 PM