Интересно е да се представим мислено графичното изображение на европейската икономика - права линия, която от горния ляв ъгъл отива към долния десен. Не е особено окуражаващо, нали?! Още повече, че наскоро излезе докладът за държавния дълг в еврозоната за първото тримесечие на 2013 година. Там линията е обратна - в посока нагоре.

Според този доклад, цифрата, показваща дълга е 92,2% от БВП!!! Като сравнение може да се посочи, че за първото тримесечие на 2012 година, дългът е 88,2%.

Различията в стойностите на местните икономики се задълбочават и се очаква тенденцията да продължи, което се отразява много силно на фондовите пазари. Ето и някои примери, сравнени с година по-рано:

Гърция: 160,5% (136,5% през 2012г.);
Италия: 130,3% (123,8 през 2012г.);
Португалия: 127,2% (112,3% през 2012г.);
Ирландия: 125,1% (106,8% през 2012г.);
Испания: 88,2% (73,0% през 2012г.);
Холандия: 72,0% (66,7% през 2012г.).

Не всички икономики от еврозоната обаче са с такива катастрофални показатели. Има и държави, чиито нива държавен дълг/БВП са далече от тези високи стойности: Естония 10,0%, България 18,0%, Люксембург 22,4%.
 

графика: Евростат - нива на държавния дълг към БВП на страните от ЕС за първото тримесечие на 2013 година в проценти

графика: Евростат - промяна в нивата на държавен дълг/БВП за първото тримесечие на 2013 година сравнени с първото тримесечие на 2012 година в проценти
 

Евростат: Нива на държавен дълг на държавите членки на ЕС
 

Любопитно е да научим, че всъщност пътя, по който ние българите поехме след 10.11.1989 година, въпреки че не е лек, май се оказва правилен. Защото, ако сравним например данните на Гърция с тези на България в горепосочените данни, разликата е наистина огромна. Но доскоро обикновения човек си казваше: "Ето на, виж гърците колко добре си живеят, ами ние?"  Ето извадка от статия на Bloomberg, отпечатана на 24.07.2012 година, която много разбираемо описва ситуацията (пълният текст в оригинал тук)  :

"През 1989 година съветския блок се срина. Роди се новата българска демокрация, но без пари в хазната да плати за нея. Спестяванията на нацията бяха незначителни, магазините бяха празни, безработицата висока, а инфраструктурата елементарна. Аскетизмът беше просто факт от живота.
След седем години на забавени реформи, бум на частния бизнес и почти пълна липса на регулация, хиперинфлацията дойде в България през 1996 година и отново унищожи спестяванията на нацията, принуждавайки затварянето на 1/3 от банките в страната. В резултат на това, левът - националната валута - бе фиксиран към германската марка (по-късно към еврото), а на централната банка бе забранено да кредитира търговските банки, предпазна мярка, която остава в сила и до днес. Международния валутен фонд изисква всички български пари в обръщение да бъдат гарантирани с валутни резерви.
Десетилетието на 1989 - 1999 беше сурово, но превърна България в дисциплинирана нация от спестители - дори, след като страната се присъедини към ЕС през 2007 година. Банковият сектор се финансира от спестовни сметки, които осигуряват по-здравословен капитал и адекватност от 15,8% (само за сведение, средно за Европа е 7%, като тенденцията е да се вдигне на 9%). Кредитните карти са навлезли в изключително ниска степен - българите предпочитат пари в брой.
Да си беден не е забавно, разбира се. Заетите в държавния сектор са зле платени, а пенсионерите се борят да оцелеят с ниските си пенсии. Нито една магистрала не е завършена, за да свърже единя край на България с другия и само части от метрото в столицата, София, работят. Това е цената, която се плаща, за да не се харчат пари, които не са ваши, с цел да се подобри качеството на живот.
Но днес България има положителен икономически растеж и вторият най-нисък държавен дълг в ЕС (след Естония) на 16% от БВП. Също така има управляем бюджетен дефицит от около 2% от БВП, въпреки облагането с плосък корпоративен данък и личен подоходен данък от само 10%. Валутните резерви са в размер на 6% от БВП. Накратко, страната има бъдеще.
Гърците, от друга страна, са харчили повече, отколкото са печелили за последните 20 години. Служител, който веднъж влезе в публичния сектор, не може да бъде съкратен, получава 40 дни отпуска за годината и му се изплащат 14 заплати за една година с гарантирани годишни вдигания. В резултат гърците са по-богати, но този начин на живот не е устойчив. Дългът им към БВП е 165%, а бюджетния дефицит е неуправляем - 9,1%."

Най-вероятно всеки има своята си гледна точка, в зависимост от живота, който е живял. Но все пак е добре да мислим какво наследство оставяме за поколенията след нас.

 

Last changed: Jul 23 2013 на 5:25 PM