Лари Котликов не е човек, чието мнение лесно може да бъде подминато. С неговата биография, подобни изказвания би следвало да се приемат доста сериозно.

 

Накратко той е: професор по икономика в Бостънския университет, сътрудник на Американската академия за изкуства и науки, сътрудник на иконометричното общество, научен сътрудник на Националното бюро за икономически изследвания и председател на икономическа сигурност и планиране към Inc, компания, специализирана във производство на софтуер за финансово планиране.

 

Ето какво каза той за американската икономика: "По моя преценка фискалната дупка е 222 трилиона долара. Икономиката ни е счупена, не след 60 или 40 години, тя е счупена днес."

 

Фискалният разликата е настоящата стойност на разликата между прогнозираните бъдещи разходи и приходи. Тя обхваща всички държавни задължения, независимо дали са официални задължения към облигации на Министерството на финансите или неофициални ангажименти като плащането на талони за храна или закупуване на безпилотни летателни апарати.

 

Опасен растеж

 

За САЩ фискална разликата, изчислена (от Котликов) с помощта на Конгреса е реалистична дългосрочна бюджетна прогноза - алтернативният фискален сценарий - сега вече е 222 трилиона долара. Миналата година е бил 211 трилиона. Има нарастване от 11 трилиона за една година. Вярно, федералния дефицит - е 10 пъти по-голям от официалния дефицит и приблизително толкова голям, колкото всички запаси от официалния дълг.

 

Това фантастично и опасно нарастване на фискалния разликата не е ново. През 2003 г. и 2004 г., икономистите Алън Ауербах и Уилям Гейл правят краткосрочни прогнози и увеличават фискалните разлики от 60 трилиона на 86 трилиона щатски долара. През 2007 г., разликата възлиза на 175 трилиона щатски долара. През 2009 г. фискалната разлика е  вече 184 трилиона. През 2010 г. тя е 202 трилиона щатски долара, следвана от 211 през 2011 г. и 222 трилиона щатски долара през 2012 година.

 

Част от растежа на фискалната разликата отразява промени в политиката, кагато Буш и Обама намаляват данъците, въвеждането на Medicare и разширяването на разходите за отбрана. Част отразява "естествения" растеж на съществуващите програми. И част отразява демографската бомба със закъснител, която американските политици безгрижно игнорират.