Призивът на европейските лидери за намаляване на безработицата сред младите хора изглежда до известна степен цинично. Защото реално няма нови предложения след срещата през юли в Берлин.

Проблемът, особено с нарастващата младежка безработица, наистина е огромен. Увеличението на икономическите неравенства между страните в еврозоната става все по-грозно - в Испания повече от половината млади хора под 25-годишна възраст са безработни, в Гърция 60%, докато в Германия цифрата е 8%. Това отново поставя на преден план въпросът за успеваемостта на плана "Евро".

И все пак, какво е можело да бъде и какво е положението реално сега, са две различни неща. Определено най-добре ще е, да се гледа напред. Защото, проблемът с безработицата и в частност с младежката такава, не е само икономически, а социален и политически.

В свое изказване, Маджид Джафар, един от най-известните бизнесмени от Обединени Арабски Емирства (с иракски произход), отчита, че високия процент на младежката безработица в арабския свят е "бомба със закаснител", която заплашва политическата стабилност в Близкия изток. "Не може да се постигне политическа стабилност без икономическа стабилност."

В Южна Корея, броят на хората между 20 и 24 години, които са загубили работата си се е увеличил 24,9% на годишна база през октомври.

Дори и в доклад на ОИСР с данни за 2012 година за младежката безработица данните не са окуражаващи, но темповете, с които цифрите нарастват са направо стряскащи:
 

Има много въпроси, които могат да бъдат зададени по темата. Но логично, на фокус би трябвало да е: "На къде ще избие всичко това?" Има ли нещо по-тъжно и в същото време по-страшно от озверели и гладни тълпи млади хора, решени на всяка цена да получат това, което искат?! Дано да се предприемат навременни и кардинални мерки за разрешаване на този тежък проблем.
 

Last changed: Nov 13 2013 на 1:05 PM