Изглежда МВФ са отписали от сметките Гърция. Гръцкият елит на свой ред, дори не се опитва да скрие колко малко усилия полага, за да сложи ред в публичния си сектор. Ръководствата на гръцките държавни предприятия изглеждат толкова разсеяни, че напълно са забравили за изпълнението на решенията на правителството за намаляване на заплатите на хиляди служители, както и тези на други държавни органи и организации. Самата коалиция дори е пропуснала да гласува закона, който да ги принуди да го направят.

 

Представители на Тройката пристигат днес в Атина и със сигурност ще изтъкнат гръмогласно несъответствията. Твърде е възможно след завършването на прегледа по напредъка за внедряване на одобрените вече мерки да кажат “Това е всичко, няма повече пари”, но едва ли. Имайки предвид интензивните грижи за намаляването на растящата доходност по облигациите на Италия и Испания, моментът за такова изявление ще бъде лошо подбран.

 

Доходността по двугодишните облигации на Испания отбеляза най-високия си скок от разрастването на дълговата криза в Европа от 2010г. насам и затвори на 6.53%. “Испания е близо да загуби достъпа до пазарите изцяло”, каза Джон Стопфорд, мениджър в Invastec Asset Management. “Не е устойчиво да се заемат средства на тези нива много дълго”, и не греши: Испания навлиза в гръцката зона на здрача.

 

Всички сме свидетели на събитията от последните няколко месеца - опасно нарастващи доходности на ценните книжа в Испания и Италия, спасителни пакети за големите банки, неадекватни мерки и изказвания, хаос във взимането на решения. Постоянното наблюдение върху това, как се развиват нещата в потъналата в дългове Европа от няколко години насам ни карат да прогнозираме, че поне до края на есента един от членовете на Еврозоната ще напусне групата, което ще постави под напрежение единната валута и ще отвори вратата за много други. Също така ще застраши максимално цялостта на Еврозоната в този ѝ вид. След намаляването на перспективата в кредитния рейтинг на Германия, всички ще започнат да поставят под въпрос възможността за плащане на държавата.

 

Този път в Берлин-Брюксел няма спешна среща на върха, няма грандиозен план. Фронтът е смущаващо тих. Марио Драги посочи през уикенда донякъде нереалистично, че еврото е “необратимо” т.е., че за негов крах не може и да се говори, но решението за това не може да бъде взето от ЕЦБ във Франкфурт, а изцяло от немците и политиците от Берлин. Твърдението на г-н Драги е публично в противоречие с нарастващата тежест на германските политици, които заявяват, че Гърция е достигнала края на пътя и трябва да излезе от Еврозоната възможно най-скоро.