По време на предизборната кампания миналата година, линията в стандартните речи на президента изразяваше несъгласие с идеята за съкращаване на разходите за най-популярните правителствени програми “докато същевременно не поиска нищо” от най-богатите американци. Това представяне на себе си като любимец на обикновените американци и на републиканците като слуги на богатите, беше много ефективно. Този похват не само му помогна да спечели втори мандат, но предизвика републиканците в Конгреса да приемат искането му за по-високи данъци за богатите в началото на годината.

 

Нищо чудно тогава, че г-н Обама се е върнал към темата. В действителност, той използва точно една и съща линия в обръщението си към Конгреса, променена само от една-единствена дума: "повече". "Ние не може да искаме от възрастните граждани и работещите семейства, да поемат цялата тежест за намаляване на дефицита, като същевременно не искаме нищо повече от най-богатите и най-влиятелни хора", редеше Обама. Изводът е, че републиканците трябва да се съгласят за друго данъчно увеличение в замяна на съкращаване на разходите, които заедно ще помогнат за стабилизирането на дълга на Америка и да се избегнат различните фискални въпроси, които се зараждат. Президентът, изглежда, стигна до заключението, че може да получи това, което иска от неговите политически противници чрез сплотяване на общественото мнение на своя страна, и обвинявайки разглезените богаташи е най-лесният начин да го направи.

 

Така вместо да го постигне с примирителен тон и предлагането на компромиси, както правеше през по-голямата част на първия си мандат, г-н Обама изложи безсрамно партизанските си намерения. Той повтори последните си призиви не само за по-високи данъци за богатите, но също и за по-рестриктивни закони за оръжията и за съгласувани действия, за да се забави изменението на климата, всички идеи, които отвращават републиканците, и по които ще се бори да постигне напредък в Камарата на представителите, която е под републикански контрол.

 

Това са предишните искания на Обама с добавка от някои нови предложения, които задължително трябва да са непопулярни сред републиканците, като например повишаването на минималната работна заплата и индексирането ѝ спрямо инфлацията. Той говори и за постигането на по-лесно гласуване, което не е гореща тема в момента. На всичко отгоре добави различни предложения, които, въпреки че не са особено противоречиви по смисъл, звучаха доста скъпо. Президентът каза, че иска да гарантира всеобщ достъп до предучилищна подготовка и да разшири професионалното обучение в гимназиите, и да се създаде мрежа от институти за насърчаване на производството и да се създаде данъчен кредит за наемане на продължително безработни лица, наред с други нови схеми. Всичките тези обещания бяха направени, без да се увеличава дефицита, въпреки че Обама не предостави информация за това как ще бъдат финансирани.

 

Републиканците веднага посочиха, че държавния дълг е нараснал с 5.84 трилиона долара под управлението на г-н Обама. Как може да се вярва на човек с такова постижение, питаха те. Марко Рубио, сенатор от Флорида, който даде на републиканците отговор на речта на президента, се оплака, че "решението му за почти всеки проблем, пред който сме изправени, е Вашингтон да налага повече данъци, да заема повече пари и да харчи повече." Позовайки се на собствените си родители от работната класа, г-н Рубио отхвърли идеята, че републиканците са партията на богатите и обвини президента, че е обсебен от идеята за повишаване на данъците.

 

Казаното от г-н Рубио звучи правдоподобно, но г-н Обама има много по-голям мегафон. След като завърши речта си, той започна онлайн разговори с поддръжници. Президентът трябва да проведе серия от речи на митинги през следващите дни, за да даде ход на програмата си. Той изглежда ще се справи с текущите си разногласия с републиканците върху бюджета, със стратегия, която ще бъде печеливша и за двете страни. Или обратно, ако не го подкрепят, и той получи това, което иска относно политиките си, или републиканците обявят твърда позиция, Обама ще получи възможността да ги обвини в нехайство. За президент, който прекара голяма част от първия си мандат в ухажване републиканците без успех, това трябва да се усещане за напредък.