По-малко от три месеца изминаха от решението на Европейския съюз, заедно с Международния валутен фонд (МВФ), които сглобиха 10 млрд. евро спасителен пакет за Кипър, за да се избегне фалит на банковата система на страната. Но Никозия, според статиите в Financial Times и The Wall Street Journal, вече се намира в състояние на нужда от допълнителна помощ. Да, подобно на Гърция.

 

В писмо, изпратено до лидерите на еврозоната миналата седмица и получено от двата бизнес ежедневника във вторник, президентът на Кипър Никос Анастасиадес казва, че спасителния пакет, който включва преструктуриране на двете най-големи банки, бе "осъществяван без внимателна подготовка" и че е повредил икономиката на островната държава в по-голяма степен, отколкото се е очаквало.

 

"Икономиката се движи в дълбока рецесия, което ще доведе до по-нататъшно нарастване на безработицата и справянето с фискалната консолидация още по-трудно", пише Анастасиадес, според пасаж цитиран от Financial Times. "Призовавам ви да направим преглед на възможностите, за да се определи реална перспектива за Кипър и неговия народ."

 

Спасяването на Кипър беше, ако не и най-скъпото, то със сигурност най-злонамереното от спасителните пакети раздадени в еврозоната на засегната държава-членка. Първата сделка, която призова всички спестители с депозити от 20 000 евро или повече да участват в спасяването на окаяните банки в страната, бе отхвърлено от правителството в Никозия. То прие подобна сделка седем дни по-късно - само за спестителите, притежаващи повече от 100 000 евро.

 

"Пълна промяна"

 

В допълнение към затварянето на втората по големина банка на Кипър, Laiki, и обединяването на части от нея с Bank of Cyprus(най-голямата финансова институция в страната), сделката включваше и 13 милиарда евро пакет от мерки за строги икономии, обещани от Никозия. Помощта от ЕС бе предназначена да попречи на правителството да фалира, като тази сума не съдържаше никаква част, която да бъде предназначена за банките в страната.

 

Действията на Брюксел, които формираха спасителния пакет бяха широко критикувани. И писмото на Анастасиадес идва само няколко седмици, след като МВФ също разкритикува ЕС за стратегията на спасителния заем, въпреки че неговата оценка отделя особено внимание на първия гръцки спасителен план на стойност 110 милиарда евро. МВФ обаче отбеляза също така рисковете, свързани със спасяването Кипър. През месец май, институцията отбеляза в месечния си доклад, че въздействието на плановете на банката за преструктуриране и консолидация, са свързани с "голяма несигурност" и че рисковете са "съществени и по-скоро неблагоприятни."

 

И все пак, писмото на кипърския президент остави служителите на ЕС "озадачени", според Financial Times. Той иска преструктурирането на Laiki и Bank of Cyprus да бъде частично отменено, искане, което би повече или по-малко означавало предоговаряне на целия пакет. "По същество, той моли за пълна промяна на спасителната програма," неназован представител на ЕС казва за вестника.