Почти 6 милиарда евро се получиха от спестяванията на данъкоплатците в страните от евро-зоната от загубите, наложени на вложителите в закъсалите банки на Кипър. Еднократния налог от 9,9% ще бъде наложен на всички депозити над осигурителния праг от € 100,000, преди банките да възобновят работа в понеделник. Тази идея беше във въздуха за известно време не на последно място, защото много от тези незастраховани депозити са дошли от източници извън Кипър, и по-специално от Русия. Идеята за спасяване на заможните руснаци с пари назаем от пестеливите германци винаги ще бъде трудна.

 

Това, което не беше предвидено, е 6,75% загуба за спестилите депозити в кипърските банки под тавана на застрахованото. Когато кипърците се събудиха тази сутрин окриха, че банковите клонове са затворени за тях. А докато дойде времето, когато те ще бъдат в състояние да получат парите си, ще бъде твърде късно. Офертата собствения капитал в банките, да замени стойността на спестяванията на хората, щеше да бъде балсам, но това не е избор, който Кипър трябва да направи сам. Защо беше взето това решение все още не е ясно. Най-правдоподобното обяснение е, че кипърското правителство предпочита да разпространи болката вместо да унищожи чуждестранните вложители и да застраши нейните дългосрочни перспективи като офшорен финансов център за руски и други пари.

 

Каквато и да е обосновката, това е грешка по три причини. Първата грешка е, че ще се възобнови риска и на други места в еврозоната. Вложителите преминаха през финансовата криза до голяма степен невредими, т.е. досега им беше правено всичко друго, но не беше посягано на депозитите им. Сега те са включени в сделката, в нарушение на изричното обещание, че те могат да бъдат сигурни, че ще си върнат парите, дори ако банката фалира.

 

Лидерите на Еврозоната ще извъртят сделката при уникалните обстоятелства, свързани с Кипър, както го направиха и с преструктурирането на гръцкия дълг миналата година. Но ако сте вложител в периферна страна, която изглежда, че ще се нуждае от повече пари от еврозоната, какво би било вашето изчисление? Че никога няма да бъдете третирани като хората в Кипър, или че този прецедент е справедлив и отразява последователните искания на страните кредиторки за споделяне на тежестта?  Честито! Току-що увеличихте шансовете за дестабилизиция на паричните потоци в целия регион.

 

Втората грешка идва от собствения капитал. Има огромен спор относно принципите за включването в спасителните пакети на прававителствата на неосигурените вложителите. И ето го малко по-късно случаят с удара по всички имащи средства в кипърските банки преди всеки данъкоплатец в друга държава. Но няма морален императив за пердаха по кипърските вдовици и недокоснатите пари на облигационерите, както изглежда ще се случи, или да не се налагат каквито и да е загуби на дълговите инвеститори в Кипър, или защитата на вложителите в гръцки операции на кипърските банки, което също ще се случи. Еврозоната може да прикрие това спасяване, поради някаква изкривена форма на справедливост, но това, което се случва е селективен подбор на тези, които ще се нагълтат с вода и онези, които ще излязат сухи от ситуацията. Всъщност, твърдението на еврозоната, че това е еднократна мярка, е съвсем ясно: с достатъчно много чужденци в риск и достатъчно малка страна в нужда, може да се получи резултат като този на Кипър. (Това е една от причините, поради които хората се чудят за последиците от тази сделка за малката Латвия, която също е дом на много руски пари и трябва да се присъедини към еврозоната през 2014 г.).

 

Последната грешка е стратегическа. Сделката на Кипър не е съгласувана в по-широк контекст. Кризата в еврозоната беше позатихнала за няколко месеца, благодарение до голяма степен на готовността на Европейската централна банка да се намеси, за да помогне на борещите се страни. Цената на ЕЦБ за подпомагане на закъсалите страните е настояването за спасителна програма. Политическата цена на включването в програма току-що се повиши, така че предпазната мрежа на ЕЦБ сага изглежда малко по-тънка и не толкова надеждна.

 

Спасителния план изглежда, ще накара Европа да задвижи институционалните реформи, които са необходими за разрешаване на кризата веднъж завинаги. Вместо да използва Европейския механизъм за стабилност за рекапитализиране на банките и по този начин да отслаби връзката между банките и техните правителства, еврозоната продължава да предоставя спасяването на банки с суверенни спасителни програми. Що се отнася до взаимното поемане на дълга, след налагането на загуби на местните вложители, цената за финансиране от останалата част на Европа може би ще бъде най-скъпа, отколкото някога е била.

 

Посоката за подобряване на усилията за ликвидни позиции на банките е да ги насърчи да държат повече депозити, целта на гаранциите в законодателството, които се планира да влязат в сила до 2018 г. е да се накарат облигационерите да покриват загубите в случай на банков фалит. Логиката зад тези инициативи за реформи е, че банковите депозити имат две противоречиви свойства. И двете са хлъзгави, защото са застраховани и в същото време не са, тъй като могат да бъдат изтеглени незабавно. Така че депозитите са добър източник на финансиране, при условие, че никога не се намесват в спасителни сделки. Спасителния план за Кипър прави това твърдение трудно за вярване и още по-трудно за поемане.

 

От друга страна, това е наистина добра сделка, но не и за парите на хората в Кипър.