Журналистиката следяща националната сигурност на САЩ има тежък старт от началото на 2013 г., поне досега. Първо научихме, че администрацията на Обама събира широк спектър от телефонни разговори на журналисти на Associated Press, а също и на репортера на Fox News Джеймс Росен, всички, от които, в преследват потенциални изтичания на информация за националната сигурност на САЩ. Съвсем наскоро, Глен Грийнуолд от Guardian, чиито източник на знания Едуард Сноудън за програмите за наблюдение на NSA изпрати шокови вълни из залите на властта в Америка, стана жертва на множество призиви от колеги журналисти, искащи неговия арест. И сега процеса срещу Брадли Манинг, американския войник, който изпрати множество документи на Wikileaks (помагайки на групата за прозрачност да започне преди няколко години) се приближава към своя последен етап, като в четвъртък съдията, ръководещ делото, заяви че той може да бъде съден по обвинения за подпомагане на врага. Това е много важно решение, защото логиката по същество води до това, че Ал Кайда и други терористични групи, които явно са врагове на САЩ, може да имат достъп до интернет и предоставянето на държавни тайни на Wikileaks или всякакви други онлайн групи за прозрачност е равносилно на предателство.

 

 

В действителност, вече видяхме промяна в начина, по който тези репортери са склонни да си вършат работата в ерата на изтичаща информация, решението на Манинг има потенциала да ( както правителството на САЩ със сигурност възнамерява) разубеждава дейността по изобличаването на секретна информация. Като рекапитулация, Манинг, който е 25-годишен анализатор на армията по разузнаването, се призна за виновен през февруари за изтичането на по-малки по размери секретни документи, сред които може би най-известно е видео на американските войски, които в хеликоптер Apache по невнимание убиват журналисти в Ирак. Wikileaks придоби популярност, но Манинг бе държан при изключително тежки условия, докато активизмът на неговите поддръжници изглежда ускори малко съдебния процес. Но ако той накрая ще свърши с доживотна присъда (правителството на САЩ е избрало да не преследва смъртна присъда, въпреки възможността да направи това благодарение на наказанието за подпомагане на врага), и Едуард Сноудън остане в капана на Русия, администрацията на Обама действително ще направи живота на двамата най-видни “leakers” на нашето време в истински ад. Вместо да обикалят целия свят и да се препичат на светлината на глобалното възхищение (с което двамата мъже се ползват в някои райони), те ще символизират дългата ръка и влиянието на съвременната национална сигурност на САЩ, което президентът Обама най-малкото риторично сигнализира, че иска да прикрие.

 

Той отправя поглед към последните три и половина години на неговото президентство и наследство в историята, като този бивш конституционен преподавател по право, вероятно ще се опита на някакъв вид сближаване с неговите граждански либертариански критици. Траекторията на процеса на Манинг (и преследването на Сноудън), обаче, предполагат, че това ще бъде трудна задача, наистина.