“Европейският съюз е ужасен, глупав проект. Идеята, че обединението ще създаде икономика, която би могла да се конкурира с Китай и да прилича повече на Съединените щати е чист боклук. Това, което съсипа Китай, в исторически план, е отношението "голям-малък" регион. А онова, което направи Европа велика бе разнообразието: политическо и икономическо. Да има обаче една и съща валута - еврото, е ужасна идея. То насърчи всички да заемат до последно.

 

Най-стабилната държава в историята на човечеството, и вероятно най-скучната, между другото, е Швейцария. Тя дори не е с устройството на град-държава, а е с общинско. Повечето решения се вземат на местно ниво, което дава възможност за разпределение на грешките, които не влияят отрицателно на по-широката система. В същото време, хората искат обединена Европа, повече осредняване и поглед към проблемите. Решението е точно в средата на Европа - Швейцария. Тя  не е обединена! Няма Брюксел! И не се нуждае от такъв.”

 

Бъдещето е непредсказуемо. В икономиката някои решения ще доведат до желаните резултати, а други не. Резултатите в реалния свят, са в крайна сметка невъзможни да се предскажат, защото реалния свят е хаотичен и той не може винаги да се моделира като симулация с прецизни детайли.

 

Централизацията концентрира процеса на вземане на решения. Тя действа като механизъма на трансмисията за предаване и усилване на ефектите на централизираните решения в цялата система. Това означава, че при лоши решения - както неизбежно се случва в икономиката - цялата система ще се повреди. При децентрализирана система, няма такъв проблем. Тя е хетерогенна система и при нея грешките не се предават и усилват толкова лесно. Централизацията е крехка.

 

И централното планиране е склонно на грешки. Централно-планиращите са уникално неефективни като ресурсни разпределители. Свободните пазари предават информацията, естественото основно състояние на търсенето и предлагането. Без предаването на информация за цените от свободния пазар, централно-планиращите не могат да разпределят ресурсите според истинското състояние на търсенето и предлагането. Капитал, време и труд, се разпределят на базата на предпочитанията на централния проектант, а не според предпочитанията на обществото като цяло.

 

Тези два фактора, взети заедно, означават, че централизираните системи са склонни да бъдат крехки, също така и склонни към множество грешки. Това е опасна и неустойчива комбинация.