Вчера, на 26.11.2013 г. г-н Анхел Гурия, генерален секретар на ОИСР, направи изказване пред комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент.

Според г-н Гурия, кризата от 2008 година ни остави в наследство четири тежки последствия: нисък растеж, висока безработица, засилване на неравенството в доходите и загуба на общественото доверие в правителствата.

Данните, които се посочват, за съжаление не са изненада  и не са недостъпни  за хората. По отношение на ниския растеж, г-н Гурия каза:

"... Докато очакваме световните темпове на растеж да достигнат до към 4 на сто през 2015 г. (среден темп през десетилетието до 2008 година), възстановяването ще бъде неравномерно.

Въпреки, че икономическия растеж в САЩ се вдига (очакват се 3% през 2014 г.), потенциалните рискове от влошаване остават под формата на фискален авантюризъм. В Япония се очаква ръстът да се забави (1,5% през 2014г.) и големия въпрос е за дълговата тежест. Високите темпове на растеж на развиващите се пазарни икономики също се очаква да се понижат.

Както знаете, в Европа възстановяването е изоставащо и неравномерно. Растежът и в повечето страни извън еврозоната се възстанови, но с ниски темпове. Самата еврозона през 2013 г. преживява втора поредна година на рецесия (ръст -0,4%) и подобрението в близко бъдеще е слабо (1,0% през 2014 г. и 1,6% през 2015 г.)."

Безработицата, другият силно тревожен проблем, остава "неприемливо висока", включително и сред младите хора  и според г-н Гурия "съществува реален риск от загуба на цяло поколение."

Третият проблем, посочен в направеното изказване е засилването на неравенството в доходите. Това не е "нещо ново", но данните обезпокояват. Както вече отбелязахме, дори папата разкритикува неравенството в доходите.

"В страните от ОИСР днес, средният доход на най-богатите 10% от населението е около девет и половина пъти по-голям от този на най-бедните 10% - това е съотношение 9.5 към 1. В средата на 80-те години, същото съотношение е 7,5 към 1. В САЩ, увеличението в това съотношение е дори по-драматично, 11-1 в средата на 80-те години и до около 16-1 днес. Европейските страни като цяло са имали по-смекчено увеличена на неравенството. Например, във Франция и Германия, съотношението се е повишило от около 5 към 1 в средата на 80-те години до 7 към 1 днес."

Според публикация в ОИСР, наречена "Как е живота" (How is Life), само 40 % от хората, живеещи в 34-те държави членки на организацията имат доверие на националните правителства. Което е най-ниското ниво от 2006 г. насам.

Два са основните приоритета в Европа, посочени в изказването, а именно безработицата и възстановяването на банковата система в еврозоната.

Нужни са политически мерки за създаване на икономически климат, при който наемането на хора да е разходно-ефективно. Това би могло да са консултации, програми за зетост, субсидии, инвестиции в обучението за преквалификация на хора с ниски и/или остарели умения и т.н.

Необходимо е да се признае реалното качество на портфейлите в банковата система и там, където е нужно банките да бъдат преструктурирани и рекапитализирани без протакане и с решителност да се реализира банковия съюз.

Наложително е да се спре порочната практика за укриване на данъци от богатите хора и избягването на плащането им от мултинационални компании, което в  целия свят е сериозен проблем. Разбира се, предприети са мерки в тази насока (обмен на данъчна информация) и предизвикателствата са сериозни.

Беше отправен и призив за запазване на отворените пазари за търговия и инвестиции и насърчаване за преминаване към нулеви въглеродни емисии.

В края на речта си, г-н Гурия каза:

"Дневният ред на политиката, ориентирана към растеж е тази, която подчертах. Тя ще изисква смели и амбициозни реформи в някои държави и споделено чувство за цел на международно ниво."
 

(цялата реч в оригинал тук)

Last changed: Nov 27 2013 на 1:28 PM