Речта първоначално беше планирано да се проведе в края на миналата година, но преговорите по спорния бюджет на ЕС, които заеха центъра на сцената, не оставиха време за конфликтната реч на Камерън и я преместиха за началото на тази година (официалната версия е, че Камерън е търсил за това време по-тясни консултации със своите партньори от ЕС, разбира се).

 

След края на годината, гадаенето за времето и мястото се възобновиха, тъй като правителството, желаеше да се позове на духа на речта от 1988 г. на Тачър в Брюж. В крайна сметка, датата бе договорена. 22 януари в Холандия.

 

За съжаление, тази дата заприлича малко на бедствие: 22 януари 2013 г. е 50-та годишнина от подписването на Елисейския договор. Изненадващо френското и германското правителства не бяха никак доволни от времето, като се има предвид сблъсъците при забележителното френско-германското помирение (толкова с по-нататъшните консултации с европейските партньори - или по-скоро 2 минути за research в Google). Това едва ли ще остане като пример за впечатляващо справяне с деликатна тема.

 

Хубавото е, че след всички интервенции от близо и отдалеч - и цялата хипервентилация от всички страни – вече няма начин Камерън да може да се опита да прогнозира реакциите от речта си, той загуби контрол над това преди доста време. Така че той трябва да забрави и хореографията, и вместо да определя това, в което наистина вярва, трябва да има предвид, че трябва да работи както за Великобритания, така и за Европа, ако иска да участва и формулира реалната визия за бъдещето на Европа.

 

От тук нататък може да стане само и единствено по-интересно.