"Япония отслаби йената и други страни може да я последват" заяви Алексей Улиякиев, първи заместник-председател на централната банка на Русия, на конференция вчера в Москва.

 

Сигналът от страната, която председателства групата на Г-20 дойде, след като министър-председателя на Люксембург Жан-Клод Юнкер се оплака от "опасно високото” евро и официалните лица от Норвегия и Швеция изразиха загриженост за обменния курс.

 

Натискът за по-слаби валути се задвижва от необходимостта да се намерят нови източници на икономически растеж, тъй като прилаганите монетарни и фискални политики не вършат работа. Рискът е в това, че тъй като всяка страна се опитва да увеличи износа си, тя намалява конкурентоспособността на други икономики и провокира тяхното отмъщение.

 

Вчерашният ден "ще се запомни като първият ден, в който европейските политици стреляха във валутната война на 2013г.", каза Крис Търнър, ръководител на валутната стратегия в ING Groep NV в Лондон.

 

Сблъсъкът на Г-20 

 

Престрелката може да доведе до сблъсък на финансовите министри от Г-20 и централните банки, когато те се срещнат следващия месец в Москва, три месеца след като си припомниха обещанието от 2009 г. да "се въздържат от конкурентна девалвация на валутите".

 

Докато развиващите се пазари многократно се оплакаха от силните валути в резултат на улесняващите парични политики на запад, ангажираността на богатите нации добавя ново измерение към това, което бразилският финансов министър Гуидо Мантега пръв нарече “валутна война” през 2010.

 

След като Швейцария блокира поскъпването на франка спрямо еврото от септември 2011 г., Япония отново разпали последния кръг от реториката, след като новоизбрания премиер Шиндзо Абе започна кампания, за да стимулира растежа чрез по-агресивни мерки на централната банка. Йената поевтиня с 11 на сто спрямо долара от декември насам и тази седмица докосна най-ниското си ниво от две години.

 

Сега други политици надигат глас. Юнкер, който води групата на финансовите министри от Еврозоната, заяви вчера, че 7 на сто от печалба на еврото спрямо долара в последните шест месеца поставя нова заплаха за европейската икономика, точно когато показва признаци на излизане от тригодишната дългова криза... 

 

Отрицателните въздействия

 

В Норвегия, министърът на финансите Сигбьорн Йонсен заяви в интервю, че силната крона предизвиква икономиката и че правителството трябва да облекчи натиска върху Norges Bank, за да избегне укрепването чрез провеждане на строга фискална политика. Подуправителят на  Norges Bank Ян Квигстад заяви вчера, че ако кроната остане силна, докато политиците се срещнат през март, "това, разбира се, ще повлияе върху лихвения процент."

 

Това тласна валута, която се очертаваше като убежище от европейската криза, до най-ниското си ниво от повече от два месеца спрямо еврото ...

 

Ако Япония продължава да преследва по-слаба валута, реципрочните девалвации биха навредили на глобалната икономика, каза в сряда Алексей Улиякиев. Това отразява неотдавнашното безпокойство от други международни политически ръководители.

 

Председателят на Федералната резервна банка на Сейнт Луис Джеймс Булард заяви на 10 януари, че е "обезпокоен" от позицията на Япония и риска от политиката на справяне с проблема “за сметка на съседите” (Китай го прави в продължение на около петнадесет години, но генерираните дисбаланси облагодетелстват американските олигарси и заради това всичко е наред).

 

Управителят на Reserve Bank of Australia Глен Стивънс заяви на 12 декември, че е налице "определена степен на тревога в глобалната политическа общност", докато  управителя на Bank of England Мървин Кинг заяви на 10 декември, че той се притеснява от това, че "ще видим активно увеличаване на управлението на обменните курсове ... ".