Никакъв напредък не бе постигнат от последния кръг през юни, поради президентските избори в САЩ и новите санкции, наложени на Иран от страна на Америка и техните европейски съюзници, въпреки случайните контакти на експертно ниво.

 

След преизбирането на Обама, всички страни изглежда са готови за провеждане на разговори, благодарение на посредническите усилия на Европейския съюз, Русия и Китай. Въпреки, че никоя страна не изглежда, че има високи очаквания, разговорите са значими, защото главните страни САЩ и Иран се сблъскват със сложни вътрешни и международни ситуации.

 

За Иран, миналата година беше една от безпрецедентните, поради западните санкции, които причиниха рязък спад в петролния и газов износ и следователно в приходите, което обезцени валутата на страната. По-важното е, че санкциите удариха директно иранския народ, което доведе до чести протести и дори провокиращи бунтове.

 

Повече иранци се оплакват срещу слабото представяне на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад за справяне с икономическите и дипломатически въпроси. И все повече от тях се съмняват в ползите от използването на ядрената енергия на такава висока цена. Те се надяват, че правителството ще приеме по-гъвкави тактики и ще помогне за създаването на по-благоприятна международна среда за икономическо и социално развитие на Иран.

 

Но въпреки международния натиск и леката промяна във вътрешната обстановка, технически пробивният Техеран твърди, че завършването на ядрената програма ще даде на иранското правителство повече пространство и аргументи, за да постигне компромис. Ето защо, неотдавнашния призив на Ахмадинеджад всички страни да предприемат съвместна позиция за решаването на проблема, трябва да се разглежда като добра новина.

 

За САЩ иранския ядрен въпрос е дипломатически приоритет - с преизбирането на Обама политиката на САЩ към Иран е по-предвидима. Въпреки, че Израел би могъл по-късно да принуди САЩ да промени позицията си, Обама вече има по-голяма свобода да разработи политиката към Иран, която ще се фокусира основно към налагането на санкции и преговори, за да се избегне война.

 

Нов момент е, че демократи и републиканци се опитват да намерят различни начини за решаване на иранския ядрен въпрос. Например, американският стратег и съветник по националната сигурност на бившия президент на САЩ Джими Картър, Збигнев Бжежински, наскоро предложи на САЩ и Иран да проведат преки преговори. Той беше последван от доклад от 38 висши американски учени, бивши политици и пенсионирани генерали, представени на Обама, които заявиха, че е необходимо "действие спрямо действие", за да се призове Иран, а не само да бъдат налагани едностранни санкции, за решаване на ядрения въпрос. Въпреки, че санкциите удариха сериозно иранската икономика, се казва в доклада, САЩ също са платили голяма икономическа и дипломатическа цена. Освен това, санкциите са направили иранците по-враждебни към САЩ и Израел, като са подкопали иранските прореформистки усилия.

 

Има достатъчно индикации, които дават основания да се предполага, че американците са започнали да търсят по-реалистична и прагматична политика към Иран. И преговорите за януари ще бъдат важен повод, за да се види дали администрацията на Обама е наистина преразгледала своята политика към Иран, особено, ако мюсюлманската държава дава сигнали за постигане на компромис. 

 

Що се отнася до ЕС, той трябва да върви в крак с американската дипломатическа политика  към Иран, въпреки, че тя е изправена пред повече потенциални рискове за сигурността и преки икономически загуби, заради иранския ядрен въпрос. Тъй като ЕС ще понесе голям удар, ако избухне друга война в Близкия изток, е най-нетърпелив да търси мирно решение на проблема. Но следвайки САЩ, ЕС губи възможността да предприеме дипломатически инициативи. Освен това, спиращата го дългова криза и мудната икономика правят трудно за ЕС да заеме единна позиция. Европейските предприятия се оплакват, че санкциите са позволили на фирми от други части на света да се възползват от иранския пазар за тяхна сметка и някои европейски учени критикуват двойния стандарт на САЩ по иранските и израелските ядрени въпроси.

 

Действията на Русия и Китай са въз основа на международното право и са насочени към поддържане на неразпространението на ядрени оръжия. Като постоянни членове на Съвета за сигурност, двете страни са изиграли конструктивни роли, опитвайки се да помогнат на всички страни да достигнат обща основа за решаване на въпроса, въпреки, че отправиха ясно послание към Иран, че не трябва да разработва ядрени оръжия. Китай разграничи дипломатическото си посредничество от позицията на Русия, което отразява желанието на страната да поеме повече международни задължения. Но Китай трябва да положи повече усилия за решаването на проблема по мирен път, като предложи по-конкретни и тактически идеи.

 

Срещата на G5 + 1 с Иран е в съответствие с духа на многостранния подход, който може да се засили чрез по-задълбочена координация и сътрудничество. Шестте страни трябва да дадат приоритет на поддържането на неразпространението на ядрени оръжия и регионалната стабилност над националните си интереси, за които те трябва да се възползват в пълна степен на преговорите с Иран. Важно е, че срещата се провежда в съответствие с принципа на взаимно уважение и реципрочност, които трябва да формират основата на бъдещите преговори. До момента САЩ, ЕС и санкциите на Съвета за сигурност не помогнаха за създаването на такава ситуация. Също толкова важно е, всички страни да бъдат готови за някакъв компромис за решаване на проблема по мирен път, отколкото да се опитват да се възползват от политическата ситуация в другите страни. Освен това, многостранната платформа трябва да се опита да създаде ситуация, в която САЩ и Иран ще установят двустранни контакти. Също така, западните страни трябва да се откажат от своите нереалистични искания за разрешаване на въпроса по техния начин, защото Иран трудно може да си позволи последиците от погрешна преценка.

 

Срещата ще е моментът “сега или никога” за САЩ и Иран. Време е политическите лидери на двете страни да покажат искрена решителност и дипломатическа мъдрост, за да разрешат проблема, който виси като заплаха за сигурността по целия свят.