В края на миналата седмица в Европейския парламент (ЕП) бяха представени два доклада, представящи работата на т.нар. "тройка" кредитори - Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ).

 

Съставянето на тези доклади бе наложено поради многото въпроси, които с времето възникваха при работата на "тройката", която бе натоварена със задачата да отговаря за прилагането на мерките за икономии в страните от еврозоната, на които е оказана държавна финансова помощ (Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър).

 

В единя доклад, изготвен от г-н Отмар Карас (Австрия) и г-н Лием Хоанг Нгок (Франция), беше разгледана работата на кредиторите и бяха дадени оценки и препоръки за бъдещата дейност в тази насока. Признават се трудностите, но също така се отправят критики относно отчитането на националните специфики. И не само.

 

Препоръка на г-н Карас е да се наблегне в създаването на механизми, които да бъдат насочени към това да не се стига до положение на държавни фалити на страните членки. Но все пак, започнатите програми трябва да бъдат завършени, още повече, че необходимостта от помощ в някои държави е факт. Създаването на Европейски валутен фонд, който да даде една финансова обезпеченост в ЕС е добра идея, според г-н Карас.

 

Г-н Хуанг-Нгок подчертава необходимостта от това да се взима под внимание мнението на "избрани представители на хората в засегнатата страна, както и на европейско ниво". 

 

Вторият доклад, изготвен от г-н Алехандро Серкас (Испания), представи последиците от наложените ограничения и икономии в социален аспект. Преди да бъде съставен текста се водеше дискусия, в която директно участваха граждани, представящи свои мнения по този въпрос. Това, което г-н Серкас сподели беше, че "Европа не се възприема като нещо, което може да помогне за решаване на проблема, а по-скоро е като част от проблема". Хората са явно много "гневни спрямо Европа". Испанският политик заяви, че „Програмите за реформи не могат да подкопават колективните споразумения със социалните партньори, да водят до намаляване или замразяване на минималните заплати и на пенсиите или да затрудняват достъпа до основни медицински и фармацевтични продукти или пък до достъпно жилище“, както и че „Икономиката трябва да бъде поставена в служба на заетостта“.

 

С няколко думи, като резултат от всичко посочено в двата доклада може да се каже това, че промени трябва да има. Въпросите са  два: какви и как да станат? Времето ще покаже, но все повече в съзнанието на хората се загнездва мисълта за това, доколко ползотворно е членството в ЕС.