SEPA или Единна зона за плащания в евро, се състои от 28-те страни от Европейския съюз (18-те от еврозоната и 10-те, които не са в еврозоната), четирите страни-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), Монако и Сан Марино.

 

Идеята на всичко това започва с Директива на ЕП и на Съвета от 27 януари 1997 г., като се цели да се подобри ефективността на кредитните преводи от една част на Общността в друга, като се даде възможност на отделните потебители да извършват международните си преводи толкова бързо и лесно, колкото и в собствената си държава (виж целия текст тук ).  Но, за да може да бъде направено това, през годините трябваше да се преодолеят бариери, което наложи доста променливи. И доста инвестиции. 

 

Една такава променлива бе въвеждането на IBAN - международен номер на банкова сметка, съставен в съответствие с международен стандарт ISO 13616. В нашата страна, тази промяна бе въведена през 2006 г. (виж). 

 

Два са основните етапа в създаванета на SEPA:

 

- през 2008 година успоредно на вътрешните инструменти се въведоха паневропейски платежни инструменти за кредитни трансфери;

 

- до края на 2010 година се повиши ефективността като SEPA плащанията се превърнаха в доминираща форма на електронни разплащания.

 

Предимствата от прилагането на тези нови правила в процеса на разплащания са много. А разплащания така или иначе се осъществяват. Според докладчика по проекта през 2012 година, Сари Есая (Финландия), като пример за позитив по темата беше отбелязан фактът, че нито фирми, нито граждани ще имат нужда да поддържат сметки в различни страни, независимо от това плащанията им от къде постъпват. Поради конкуренцията, която ще възникне между банките, това неминуемо ще рефлектира върху бързината и относително по-ниските ценови нива на кредитните преводи и директните дебити.

 

Кредитните преводи са плащания, при които платецът нарежда на своята банка да прехвърли определена сума по друга банкова сметка (например така си получавате заплатата и ако работите в друга държава от зоната, можете да използвате сметката в своята страна). Докато при директния дебит, платецът дава предварително съгласието си за плащане, а получателя тегли сумата от неговата сметка при настъпване на основание за това (така можете да си плащате тока и водата или пък вноската по кредитната карта). Но потребителите ще могат да определят максимален лимит на извършваните директни дебити или да задават тяхна периодичност, както и да създават списъци на получатели, за които директни дебити да са позволени или забранени.

 

Задължителното прилагане на новите стандарти за кредитни преводи и директни дебити в SEPA е налице за страните от еврозоната от 1 февруари т.г. Но ЕП прие предложение на Комисията по икономически и парични въпроси да даде допълнителен преходен период от шест месеца, през който плащанията, които се различават от формата на SEPA да могат да бъдат приети за изпълнение (т.е. до 1 август 2014 г.). Целта е да се направи прехода по-плавен и да се избегнат смущения. 

 

Според данните на ЕЦБ, към декември 2013 година 73,78% от всички кредитни преводи и 41% от директните дебити в еврозоната съответстват на стандартите на SEPA.

 

Останалите държави, които не са в еврозоната, трябва да започнат да прилагат формата на SEPA до 31 октомври 2016 година.