Май беше най-смъртоносният месец в Ирак от почти пет години, като повече от 1000 мъртви - цивилни граждани, също и служители по сигурността – загубиха животите си в бомбени атентати, престрелки и всякакъв друг вид насилие. Като четем всеки ден за новите ужаси в Ирак, става все по-очевидно, че американската инвазия не е спазила нито едно от обещанията си за мир или стабилност в страната.

 

Милиони хора живеят в постоянен страх, бежанците не се завръщат у дома, а икономиката е разрушена. Християнската общност, наброяваща около 1,2 милиона души преди 2003 г., беше почти заличена от иракската карта. Други малцинства са също изчезват. За да влоши още повече нещата, подкрепата на САЩ за сирийските бунтовници в съседство въвлече ръководеното от шиити иракско правителство в разпростростиращите се регионални проблеми и вдъхна нов живот на екстремистките елементи.

 

Нахлуването в Ирак отвори вратата на Ал Кайда в Ирак, която не съществуваше преди това, като едновременно с това укрепи позициите на Иран в региона. Бяха ли "експертите", които планираха и се застъпиха за американска атака наистина толкова некомпетентни?

 

Райън Крокър, който е бил посланик на САЩ в Ирак от 2007-2009, все още говори за иракската "вълна" като голямо помирението между сунити и шиити в Ирак. Той написа наскоро, че "въпреки че САЩ оттегля войските си от Ирак, страната запазва значително влияние там. Иракските сили са оборудвани и обучени от американците,и лидерите на страната трябва да очакват нашата помощ." Той изглежда тревожно скаран с реалността.

 

Сега е ясно, че "подема" и "иракското пробуждане" са били само митове, насърчавани от тези, които отчаяно искат да представят поне едно положително действие от нахлуването на САЩ, което ген. Уилям Одъм нарече "най-голямата стратегическа катастрофа в американската история." Самолетите са били натоварени с банкноти от по 100 щатски долара, за да се плати на всяка страна да спре временно да убива американски войници, както и един от друг, но накрая се получава, че това е само условие за временна пауза. Не трябва ли мярката за успеха на дадена политика да произвежда устойчиви положителни резултати?

 

Сега сме свидетели на радикалните бойци, които някога са стреляли по американски войници в Ирак, преминали в Сирия, където тяхната кауза иронично се поддържа от правителството на САЩ! Някои от тези бойци са дори посрещавани от американски сенатори.

 

Намесата на САЩ в Ирак е създала още повече проблеми. Това е ясно. “Експертите” от Комисията по външна политика, който настояваха за американско нападение срещу Ирак сега твърдят, че бедствието, което те самите създадоха може да бъде решено само с още повече намеса! Представете си лекар, който забелязва, че определено лекарства убива пациента му, но за да се бори срещу страничия ефект той иска увеличаване на дозата на едно и също лекарство. Подобно на този лекар, на американската външна политика е виновна за злоупотребата си. 

 

От Ирак до Либия, от Мали до Сирия и Афганистан, американските интервенции имат свойството да правят ситуациите далеч по-лоши. И все пак, независимо от причинените бедствия, по-агресивната външна политика и интервенции са единствената политика, която САЩ могат да предложат.

 

Трябва да се извадят съответните поуки от бедствието в Ирак. САЩ не трябва да продължава да се намесва в страни, да поставя правителства на конци, да изгражда нови нации, да създава централно-планирани икономики, да се включва в социални проблеми, и да налага демокрация с пистолет в ръка. Останалата част от света е уморена от намесите на САЩ и американския данъкоплатец е уморен от плащането на сметките за тези интервенции. Зависи от всички нас да поставим много ясно въпроса за решаващите чуждестранната политика и силните на деня, че всичко си има граници и няма повече да толерира изграждането на империя. Ние трябва да бъдем по-уверени в себе си и да спрем да се държим като един несигурен побойник, казва Рон Пол в блога си.